time isn't made for waiting...

светът ми се завърта отново само за броени часове, точно когато мислех, че всичко се е успокоило поне за няколко месеца
и рева докато вървя по улиците, обаче не от тъга, а от вълнение
и изумление как може съдбата отново така перфектно да си играе с мен
2012та не спира да ме изненадва
имам чувството, че бяхме във венеция преди векове
а като си помисля, че това дори беше първото ми пътуване
всеки януари се обръщам назад и се чудя как е възможно да е толкова епично всичко и после поглеждам напред и се чудя как е възможно изобщо да стане по епично
и то винаги става тоолкова епично, че не е истина

най-големият ми проблем е, че не знам кой от всичките епични сценарии за живота си да избера
не мога да имам всичко
но мога да опитам

и заминавам за торино, пичоуе :РР
не мога, просто не ми е в сърцето да изпускам възможности, няма да си го простя ако не отида..

да, виня вас. виня вас за това, че не мога винаги да бъда себе си. и че това не е един по-добър свят.
вас. неодобрителните ви преценяващи погледи. сивите ви изгладени дрехи, които толкова внимавате да не се изцапат, да не се измачкат. навирените ви носове и внимателно притеглените ви думи. ненужните ви амбиции и евтините ви стойности. и начина по който се чувствате длъжни да ги налагате на другите, защото сте проядени от предразсъдъци. превзетото ви държание и мотото на нещастните хора - 'какво ще си помислят другите?'.
аз не се интересувам какво си мислят непознатите, затова не ви виня, когато ме гледате сякаш знаете всичко, а аз нищо.
но когато започнете да нарушавате свободата ми. когато предразсъдъците ви мислят вместо вас. когато целият ви начин на живот е грешен, но се опитвате да го наложите на всички. тогава виня вас, малки ограничени хора. че всички не са малко по-свободни.