flashing by

посредата на улицата мъж снима обикновен гумен ластик, залепнал за плочите
за всяка улична лампа има заключен велосипед
тук хората се гледат в очите докато говорят
във въздуха се носи постоянният мирис на трева

аз седя сама пред претъпкан бар в полунощ и пиша за италианските улици
от всичко най- обичам есенните нощи
онези нощи, които започват рано и продължават вечно
онези нощи, в които не те интересува колко е часът и къде отиваш
не ти пука дали тези хора ги познаваш или дали ще ги видиш отново
просто живееш и усещаш как градът става твой, как градът става теб и ти ставаш града
сърцата ни светят с блясъка на оранжеви фенери и безсмъртие
и въпросът не е в шумните дискотеки с лоша музика
а в разстоянието между два бара
пулсирането на мокрия асфалт под краката ни
и лекото потръпване от нощния вятър
животът не е перфектен, но това е първата дума, която ти идва наум

и си свивам криви цигари на ръка
а машинката лежи на дъното на чантата ми
дадох 30 евро за материали за рисуване
но сякаш са добре похарчени пари

светът пада в краката ти
когато успееш да се отърсиш от него
повтарям се много, но не ми пука
 
скоро няма да забравя този хелоуин
никога няма да обичам така малките градове