tonight i cried
just because i miss some things i don't need
and i tried so hard to remember the last time i cried and i couldn't
could have been years
i know it's not years but i just
can't remember
i have melancholy but i also have inspiration and peace
i am exactly where i want to be

european autumn

there is something
something in this city reminds me of home and takes me back to my childhood
maybe it's the cool september
the fallen leaves and chestnuts on the sidewalks
maybe it's the people - they're never in a hurry
maybe it's the pigeons

maybe it's the silence
it's been a really long time since i've lived in such silence

a memory haunts me these days
waking up from a late nap to the the smell of meatballs
the room is dark and i am alone but light and voices are coming from the kitchen
i get out of bed and it's chilly but the kitchen is warm and blinding bright
and the windows are misty from the heat and it smells like meatballs and fries
the whole flat does
that's what home smells like for me
now i'm frying falafel but it smells like home
and it's silent, so silent outside
but voices in the kitchen

yes

the rain is beautiful
and i am so fucking happy
i have inspiration and spontaneity and language courses and a cool roommate
and i have freelove
three years ago i said i could only truly love a kerouac
i did meet him few months after
just want you to know
i met my kerouac

hamburger

last night i dreamt about running up and down a hill in bright yellow high heels and a red dress
a sign.
it will be fine

...and find a brand new way of seeing...

right now
i remember the days
following our one-night stand
caugh up in our unintentional surrender to each other
how stupid i must had been to believe
i wouldn't fall for somebody so perfect
i remember the first time i noticed how incredibly beautiful your hands were
while you were holding a beer can
while we were sitting on the ground the night we met
and i'm just amazed how life works
the clock is ticking
counting away from the moment our fingers locked together
and we got locked up forever
our friend the lord of the skies
says it's worse than lottery
in lottery at least someone wins for certain
in love nobody really does
i told him it's a risk i'm willing to take with you
if we lose, then everyone does
if we can't make it, then nobody can
we're the only ones standing a chance against the odds
real love doesn't need to be fought for
it doesn't demand sacrifices and it doesn't cause wars
it just is
as simple as that

не знам. не знам. не знам. нищо. абсолютно нищо.
чувствам се като в предпоследната сцена на аризонска мечта. най-важното е, може би, че не знам какво искам. не е дилема. не знам какво искам от живота anymore. никога не съм била амбициозна за кариера и пари, но съм била амбициозна за мечтите си, за чувствата си, за всеки красив миг, който мога да си открадна. а сега... нищо. сякаш... изразходих мечтите си. получих всичко прекалено рано и прекалено лесно. получих, изживях и продължавам да изживявам всичко, за което някога съм мечтала и много неща, за които дори не съм и мечтала. и не е достатъчно. мразя това качество на хората. че винаги искаме повече.
винаги съм казвала, че най-точната индикация за щастие е, че в този момент не ти се иска да бъдеш някъде другаде с някой друг. и в редките моменти, в които съм искала да бъда другаде, винаги съм знаела точно къде искам да бъда и съм го постигала. просто съм следвала чувствата си и съм правила това, което ме прави щастлива.
проблемът е, че от известно време не просто не искам да съм тук, но и не знам къде искам да съм. проблемът е, че обиколих азия с момчето на не-мечтите ми и през повечето време исках да съм някъде другаде. и нямам решение, защото проблемът е вътре в главата ми.
имам нужда от вдъхновение. не се харесвам такава. мога да обвинявам азия, че е грозна и скучна, но едва ли тя е виновната. страх ме е, че ще отида във венеция и няма да усетя нищо. липсва ми онова аз, което спи на отворен прозорец зимата, за да може да чува шума от улицата и бученето на машините, с които я мият нощем. отдавна не съм го правила. не помня в кой момент забравих да го правя.
трябва да си припомня някои неща.