и единственото, което има значение,
са моите чувства. 
в свят, където всичко е преходно,
за какво ми е друго?
и единственото решение
е да се крия във тях.
в живот, където всичко е преходно,
какво остава, освен да бъда истинска?
във миг, където единствената цел е да живея,
оставям всичко, продължавайки да бъда себе си.
забравям всичко,
но чувствата не забравям.
не правя нищо,
просто живея веднъж, обичам и давам.

защото това, което чувствам е единствената истина за мен.


п.п.: не особено поетично, но поне истинско