времето се стича по замъглените стъкла,
отмивайки мудно прашните спомени.
убийствена гордост и мътна вина
кръстосват се над чувства прогонени.

уморените сини сълзи трудно убиват емоциите,
прекалено солени, на старите рани лютят.
като грешници суетят се останалите -
борят се със себе си, вече без шанс да простят.

изоставените се сблъскват с забравените,
пак някой бърза да каже 'не' пръв.
не са толкова важни заминалите,
отколкото тези, на които обърнал си гръб.