niye bana herşey korku herşey tasa
ne gece ne gündüz kaygısız
neden bütün yollar karanlığa
gecelerim uzun ışıksız
aşk yarı yolda kaldı neyleyim
korkmuyorum ben buyum böyleyim
yarınlar kadar yakın içimde fırtına
bu dalgasız deniz durgun aldatır inanma
yaslanıp gururumun kanbur sırtına
kendime rağmen durmam basar giderim
nereye gider yollar sır dağlara
denizler uçsuz bucaksız
gözlerim arkadaş uzaklara
gecelerim uzun ışıksız
Фъртуна
Защо всичко е страх и болка
И дните и нощите са пълни с тревоги?
Защо всички пътища водят към тъмнината,
А нощите са дълги и без лъч светлина?
Любовта изчезна изведнъж.Къде съм?
Не се страхувам вече - това съм аз, такава съм аз.
Като утрешен ден се приближава вихърът в мен.
Това спокойно море е опасно, лъже, не вярвай.
Ще се подпря на собствената си гордост
И въпреки себе си, ще мина през всичко.
Накъде отиват пътищата? Към тайнствени планини?
Моретата нямат начало и край,
Очите ми са влюбени в далечините,
Нощите ми са дълги и без лъч светлина.
No comments:
Post a Comment