September Dream

вятърът отново понася мислите ми над есенните листа...
страхът от загубата, морето - те още са в мен.
есенни усмивки танцуват по есенните лица,
прикривайки копнеж за стар летен ден.
много стар...

огледалата за пръв път показват ме истинска,
макар че никой не вярва на истинското ми Аз.
огледалата показват това, което желая да видя,
капка лъжа ли има или капка истина в нас?
вече...

мъгливи сенки прескачат паветата.
същите ли бяха през годините сенките?
същите ли останаха по улиците хлапетата?
същите ли са душите ни, прострени по пейките?
май не...

или просто сме същите хора, по същите улици
бродещи в късния час?
същите търсещи малки човечета,
променени само от моретата в нас?
и от времето...


п.п.: още не съм превключила на октомври