мне. просто мне.
ето ме пак тук. на същото място, където бях преди седмица. всичко е същото, само аз съм различна. просто една малко тъжна (но горда) притежателка на поредните шест дни спомени, от които боли. и нищо повече. не че не се чувствам у дома... аз съм силна.

 не ми се цитират песни и не ми се пише за емоции.
знам само, че съм сива. не знам защо, кога и кой ме направи сива, но е факт. липсва ми синьото... и страшно страшно ми се четат сантиментални думи. няма значение какви, на кого. имам нужда да усещам чувства насреща си. някси...

и не, не съм сдухана, пак ще го кажа. никой не може да ми вземе това местенце за оплакване.

п.п.: за момчета няма да ме видите да пиша, надявам се все пак след време да си променя мнението по този въпрос..