четат ми се отнесени блогове и разни лигави сантиментални неща.
истината е, че просто си търся нещо депресарско. 
време е да си призная, че не мога без проблемите си и нямам ли такива, 
сама си правя. много време не разбирах онова с веригите, но и това стана. 
аз имам имам нужда от оковите си. факт.
та сега нещо останах без проблеми и това ме дразни. няма... емоция.

не знам уморих ли се вечно да съм добре
или ръцете на есента все пак ще ме хванат?
не знам пропуснах ли да си спомня къде
или сама не пожелах аз да се върна?

изпуснах ли нещо, цял живот ли проспах?
на сляпа се правих, а сляпа ли бях?
есента ли беше виновна или все пак бях аз?
истина ли бяха сълзите, които пролях?

не знам ти беше ли там или аз бях сама
тук ли съм? там ли съм? ти ли си? аз ли съм?
нима просто забравих за есента
или сама пожелах да живея тоз сън?