беше няма сутрин,
само мирис на море в тишината.
беше много далеч оттук
и ти винаги беше там да ме чакаш.
нямаше никого там,
но аз имах всички.
имах морето в краката си.
а щом имах него, имах теб, имах всичко.
беше много далеч оттук.
беше преди хиляди зими.
и ти винаги беше там
да ме хващаш, да не пропадна
през месеци и през години.
беше няма сутрин далеч оттук.
нямах нищо, но имах морето.
беше отдавна, в един друг живот,
нямах нищо, но имах тебе, където...
нищо определено... пак се отнесох към някой минал живот...
No comments:
Post a Comment