онзи ден пак сънувах изгрев. беше хубаво и като се събудих ми беше леко. бях се уплашила, че може да съм се депресирала прекалено много, за да сънувам скоро такива неща. но не, не съм депресирана, въпреки че на моменти тези дни ми е гадно/тъпо/празно/сдухано и т.н. просто лош период.
а аз продължавам да се дразня всички в лошо настроение, особено ако се оплакват. и не мога да разбера защо. много мразя да чувствам нещо странно и да не знам защо(и после някой да се появи да го каже съвсем точно и аз да кажа 'ей,как не съм се сетила! колко точно казано' и да го изкопирам.). и като чета разни блогове особено се дразня. отдавна съм се научила да се поставям на мястото на друг, поне това го мога, но - не! дори допреди половин час да ми се е ревяло, видя ли нещо сълзливо(не всичко, само от един специален вид), се отвращавам. ъх.

и въобще, започвам да говоря глупости. и е прекалено...подредено и свързано едно такова, не ми харесва^^ утре ще пробвам нещо по-... абе, сещате се,на всеки ред става дума за различно нещо и накрая само аз знам какво и за какво говоря. :Р