dream...

тази нощ сънувах пълен басейн х) това е нещо ново. вярно, че пак
не беше толкова дълбок и широк колкото ми се искаше и беше
пълен с клечки и сухи листа, но беше върху покрив(!), което
абсолютно компенсира всичко останало. ех.. :)

и, екскурзията ми миналата седмица беше страхотна. така и не
ми се отдаде възможност да говоря с някого за нея, затова реших
да кажа няколко думички тук. не е като да мога да го пропусна.
три дни след това всичко ме болеше. :Р
първо ни натовариха всички на едно корабче и доста време ни
размотаваха напред назад и беше сравнително скучно, но после..
като ни стовариха на острова, честно казано, бях малко прекалено
нетърпелива и едвам изчаках да мине яденето, пикника и тези там
работи. след което всички се юрнаха да си наемат велосипеди
(нещо като местна атракция е^^). моята компания не можа да се
вреди (много яко ни изпързаляха), но добре, че стана така (после
направих няколко кръгчета за идеята, но то бяха такива хълмове
и наклони, че нищо чудно, че всичко ме заболя). не знам по какви
причини с моята дружка точно по обяд, точно на най-голямото
слънце, точно два часа, дремахме на една пейка, говорихме
глупости, пихме бира и пушехме някаква много подозрителни
евтини ментови цигари, но важното е, че беше хубаво и никой
не слънчаса. и после даже се качих на кон^^
и така и така...
а всъщност това, за което тръгнах да разказвам беше съвсем
друго. точно под мястото за пикник се оказа, че има тотално
изолиран от света малък плаж^^ нито отгоре той се вижда, нито
отдолу се чуват звуците, които идват от поляните горе... и, да си
кажа, това е нещо като третото място, което се вписва в моето
определение 'рай на земята'. и не мога да го опиша. и нямам
намерение да го описвам. просто беше... неземно? като на картинка,
като в сън. :) и нямах фотоапарат. от една страна просто не
сметнах за нужно да го взема. и не че нямаше неща, заради
които да съжалявам, че не съм го взела, имаше. но някакси
през цялото време бях с мисълта, че това е просто една малка
екскурзия и аз ще се връщам там отново и отново. може би не
вечно, но достатъчно, за да мога да направя колкото си искам
снимки и да изживея достатъчно моменти, че да не ми трябват
такива. вярвах го всеки път, когато се обръщах към морето.
наречете го предчувствие. :)

обичам морето, обичам водата, обичам залезите и изгревите,
обичам пясъка и мидичките, обичам дърветата и сянаката и
слънцето. и дъжда обичам. :) и покривите и облаците. :)