чувствам се като крадец на музика. не със основание, но не и без. и не знам дали съм споменавала, но ако не съм, тук е мястото да кажа, че мразя да обожавам нещо, което някой друг обожава. а също така мразя да изглежда сякаш ми пука, когато не ми, а още повече, когато ми. 
и мразя да драматизирам, но още повече мразя да се правя, че всичко е наред, когато вътре в мен не е. и мразя да рева на песни, за които дори не съм помислила, че ще ме докоснат.
 
и така. *поема дълбоко въздух и си пуска Стълбището*

не ми обръщайте внимание.