май е. уж началото, но докато се обърна ще е свършил. остават ми някакви нищо и никакви петнайсетина дни училище общо. естествено, това е повод за радост. но в същото време ме обгръща едно странно усещане, което до скоро не можех да си обясня.
чувствам се на ръба. краят на учебната година. краят да едно и началото на друго. и това ме плаши. юни не значи просто ваканция, лято и море.
значи мечти. осъществени и неосъществени. осъществени, които ще е по-добре да не се осъществяват и неосъществени, които е добре да останат такива. и разни други, които не могат да се категоризират.
значи живот, който обожавам, но ми е чужд до мозъка на костите.
значи начинания. за които ме е страх да мисля, малко или много.
а освен всичко, краят на учебната година значи край на един период, който сякаш никога няма да свърши или поне не толкова бързо. още един знак колко бързо лети времето. и не искам да го осъзнавам. според биологичния ми часовник още сме началото на март. от две години някъде се е развалил и това много ме дразни. а може би времето се е развалило. :/
все тая. като цяло това, че идва юни, когато аз съм в настроение да ям портокали, да нося ръкавици и да си стоя вкъщи на топло при компа и уроците, ме плаши и ме кара да се чувствам неуютно.