и все пак е хубаво
да се върнеш у дома
да прегърнеш приятел
да чуеш гълъбите
да усетиш мухъла по стълбищата
дъжда...
изронените плочки под краката си
цигарения дим

--------------------------------------------------

е, вече почва да ми писва без комп.

вчера в кафето пуснаха nothing else matters. почти нищо не почувствах.
почерпете се по един джин с тоник заради мен.
мерси.
отивам и аз да се почерпя.

Just look to the rainbow you will see,
The sun will shine 'till eternity
I've got so much love in my heart
No one can tear it apart

Feel the love generation
Feel the love generation

помня, когато чух тази песен за първи път. бях, в кафене, мисля... преди 2? 3? повече? години. тъкмо беше излязла. и гледах клипа на един голям екран... и слушах... и за момент забравих всичко. 
песента не е толкова добра, естествено. но е за обичта. и е магическа. :)

и, добре добре, спирам да говоря за музика. :Р поне за този пост. :Р

soulmate, dry your eyes

тази песен ме докосва прекалено много в последно време. припевът ме човърка и вътре в себе си не виждам тази нова светлина, надежда, непукизъм или каквото е там.
не ме разбирайте погрешно, непрекъснато се възхищавам на прекрасния си живот. просто въпросният момент, когато ще мога да кажа, че всичко е окей, че това е окей, още не е дошъл. в смисъл, изобщо не е дошъл. ни най-малко. 

carry on my wayward son,
there'll be peace when you are done

нужно ли е да казвам, че не го вярвам?
не съм свършила със сълзите още.

[/изблик на сантименталност]

на ръба на крилете на пеперудата
и износените подметки на обувките ни за пред другите
ти ли си?
винаги съм мечтала за нещо такова
но, моля, поне този път
не може ли хората да са истински?
защото когато хвана четката и боите
и започна да разделям света на сиво и пъстро
знаеш ли
всички остават отляво
(обичам лявото, но нали там са черно-белите)
може да е от далтонизма, не съм се замисляла
но тези дни толкова упорито търся
някой цветен
че не е истина
или просто търся цветното в себе си
и вярата, най-вече вярата, че още вярвам
в цветните хора

но надеждата умира последна

medley

забърсваме изгрева от умовете си
затваряме очи, оставаме пред свършен факт
прибираме красотата си в гардеробите 
и все още се правим, че знаем как

оцеляването не е лесно, когато гледаш само назад
или само в краката си
трябва малко примирение, малко възхищение
обаче страхът ще унищожи света

имало едно време едно малко момче
което спяло със своето малко мече

и се оплакваме, че времето не стига за нищо
но когато не мога да спя и имам цяла нощ и цял ден и цяла нощ, не знам какво да правя
и ми се губи смисълът
и желанието

и нищо и никой не може да ти помогне,
когато не искаш да ти бъде помогнато

(и никой и нищо не може да ти отнеме музиката,
когато тя е в главата ти.
разбери нощта и няма да има от какво да се страхуваш)

границата между гениите и лудите е наистина тънка

и, не, този път наистина не знам какво искам да кажа
но, не, няма да си прибера вярата в чекмеджетата
и да се превърна в изгладен голям човек
ама изобщо