в песните съм затворила греховете си,
изпяти тихо, полугласно.
поезията е моето изкупление.
изповед, признание или бягство.
всичко, което имам са думи –
знаменца на личната ми победа,
малки емоцийки,
които колекционирам.
само когато успея да се изразявам,
разкривам себе си
и оставям онези малки трънчета,
които ми пречат да спя
и да живея.

----------------------------------

имам нужда да пея
да пея докато гърлото не ме заболи
и накрая не остане нищо за казване
да крещя над покривите
докато събудя деня
докато не преобърна малкия свят
и не променя цветовете му

carpe diem

"We are dreaming of tomorrow and tomorrow isn't coming,
We are dreaming of a glory that we don't really want.
We are dreaming of a new day when the new day's here already.
We are running from the battle when it's one that must be fought.

And still we sleep.

We are listening for the calling but never really heeding,
Hoping for the future when the future's only plans.
Dreaming of the wisdom that we are dodging daily,
Praying for a savior when salvation's in our hands.

And still we sleep.

And still we dream.
And still we pray.
And still we fear.

And still we sleep."

сънищата ми са изплетени от полу-забравено чувство на летни нощи. когато лежиш на голямото легло почти гол, усещаш гладките чаршафи, а прозорците са отворени, полъхва горещ вятър и можеш да чуеш гласовете на хлапетата на площадката долу съвсем ясно. и просто лежиш в тъмното. някъде гръмва чалга, но бързо заглъхва. навън е тихо, но кипи от живот. след малко започва да ти става хладно, пък и комар ти бръмчи в ушите, затова придърпваш чаршафа и се завиваш. мислиш да си пусниш мп3то, но в главата ти звучи цял плейлист на един дълъг ден и без да усетиш се унасяш с припева на някой летен хит, който не би трябвало да харесваш (точно тии, във горещи нощи, точно тиии...). спиш безпаметно. и ако е неделя, по изгрев ще чуеш камиона за боклук в съня си. няма да се събудиш. само ще се обърнеш на другата страна и ще потръпнеш от сутрешния студ.


Dj Tiesto - Tears From The Moon

и съм сама
и съм чужда и дива
и танците ми не са за двама.
не вярвам
във вярата ви
в семействата ви
във любовта ви.
и съм студена
и чужда и дива.
стените ми
са по-високи от вас.
във моя свят
няма място за двама,
нито някъде има място за мен.
защото винаги съм била диво животно
и винаги чужденец.

животът би могъл да е много лесен. ако ние бяхме лесни. но изход няма и няма да има, докато не знаем кои сме и какво искаме. въпреки това е някак успокояващо да осъзнаеш, че проблемът е само в теб. и е в твоите ръце, съответно (което само дава чувство за сила, но не променя нещо особено, но все пак). всичко е от гледната точка.
и ако успея да разбера себе си, може би ще мога да.. направя изборите си.

----------------------------------------------------------

Остава – Лондон? Париж? Берлин?

свиквам с всичко ужасно бързо, което е лошо, защото се привързвам, но е добре, защото мога да свикна със загубата.
и не знам къде съм. изобщо не виждам къде се намирам. кръстопътищата ме разпъват на кръст и не мога да разбера посредата ли съм или в прекалено много крайности.
сънувам лондон!париж!берлин! и насън се боря със себе си.

омръзна ми да търся себе си.

никой (освен аз, от време на време) няма право да плюе остава, ей!

slaying the dreamer

вече никой не ми липсва. осъзнах, че съм изтрила голяма част от значението на тази дума от съзнанието си много отдавна. и съм си затворила очите.
обаче всички сме damaged. избрахме да се борим за усмивките си докрай, да, и никой не може да ни ги отнеме. но ние всички сме осакатени отвътре. от ‘ако’-тата, от разтоянията, от неизречените думи. който може, нека го отрече.