Wednesday, September 1, 2010

животът ми е толкова много места, всички и никое, от които мога да нарека дом. толкова хора, всички и никого, от които мога да нарека вечни.
so… why not?
този път взимам нещата в свои ръце и знам, че съдбата ме подкрепя.
and it feels soo good, you know?
като изгрев. като мечта.
и не знам нищо, но вярвам във всичко. и вярвам в себе си.


викс, знам, че ако имаше лайк бутон, вече щеше да си го натиснала. :Р

2 comments:

Mindreader said...

me likes this!

Bla said...

не вярвай във всичко, само в себе си