and i would put them back in poetry, if i only knew how

we're walking up and down life trying to define it every minute, trying to put a name on every feeling. sometimes we have the beautiful words to exaggerate earthly experiences but in the end we pretty much have no idea what we're doing or what we're feeling or why is anything the way it is
so what do words mean anyway?

леля ми разказва как, когато заминала за москва, всяка вечер плачела за вкъщи и й трябвало години, за да го преодолее
и как, когато накрая се върнала вкъщи, всяка вечер плачела за москва.
защо чувстваме по този начин?

flashing by

посредата на улицата мъж снима обикновен гумен ластик, залепнал за плочите
за всяка улична лампа има заключен велосипед
тук хората се гледат в очите докато говорят
във въздуха се носи постоянният мирис на трева

аз седя сама пред претъпкан бар в полунощ и пиша за италианските улици
от всичко най- обичам есенните нощи
онези нощи, които започват рано и продължават вечно
онези нощи, в които не те интересува колко е часът и къде отиваш
не ти пука дали тези хора ги познаваш или дали ще ги видиш отново
просто живееш и усещаш как градът става твой, как градът става теб и ти ставаш града
сърцата ни светят с блясъка на оранжеви фенери и безсмъртие
и въпросът не е в шумните дискотеки с лоша музика
а в разстоянието между два бара
пулсирането на мокрия асфалт под краката ни
и лекото потръпване от нощния вятър
животът не е перфектен, но това е първата дума, която ти идва наум

и си свивам криви цигари на ръка
а машинката лежи на дъното на чантата ми
дадох 30 евро за материали за рисуване
но сякаш са добре похарчени пари

светът пада в краката ти
когато успееш да се отърсиш от него
повтарям се много, но не ми пука
 
скоро няма да забравя този хелоуин
никога няма да обичам така малките градове

прибирам се по безлюдни улици, които ми шепнят нежно
(или може би са клоните на дърветата край реката?)
и ми казват повече отколкото хората могат да споделят в неловките си откровения
когато си лягам в утрото
се завивам с малки парченца чужди животи
съшити във вихрушка от цветове
раздърпани и закърпени
избеляващи с времето
но вплетени изключително здраво в косата ми
и в сънищата ми
бурите ми са невидими отвън
само ме разрошват и карат очите ми да блестят
имам нужда от някого, който да съблича деня от раменете ми
с хубава музика
и да ми позволява спокойно да провесвам цветовете си край леглото му

много харесвам думата turmoil
напомня ми нещо безкрайно, заплетено, многопластово, красиво
като света

най-хубавият ми дневник е малко тефтерче с безброй
адреси, номера, скайп имена, фейсбук имена
различен почерк на всяка страница
спомени от познати, които тогава са били непознати
и непознати, които тогава са били познати, но няма да ги видя повече.
спомени от всяка есенна нощ, в която съм била истинска
и този град ми е бил всичко друго, но не и чужд и студен

зачетох се в стари постове и ми направи впечатление, че доста често съм казвала, че просто имам нужда от промяна. стана ми странно, защото не помня какво е чувството да искаш промяна. май съм била права. просто съм имала нужда да живея.

безкрайно искам теб 18.10.2012

i'm getting high on your unfinished sentences
the way you call me weird
do i sense appreciation?
you deny your fears
but i know
at night you pull the covers over your head
and lay there frightened by your own demons..
and me... your darkness attracts me more than anything

i am getting hypnotized
by your rainbow bracelets
tight around your wrists
screaming your internal need of expressing colorfulness

and as i lean to say goodbye
you hesitate
and for an endless second we just stay there
stuck in a half-hug-half-handshake
me
getting high on your perfume
you
thinking only god knows what

and the way them demons peek from the edges of your eyes
it makes me wanna play without safewords

nuova giulia

интересно е колко мисли могат да ти минат през главата докато чакаш обаждане. особено, ако  то закъснява.
интересно е как едно докосване може да промени коренно чувствата ти.

he says
'sometimes I actually feel the need to fall in love..
do you?'
and I say
yes.
and with a nod of my head,
we have a deal.