винаги съм искала да съм като онези хора, които сякаш светят. искала съм да бъда луда. да бъда различна. искам да бъда онази жена, която в книгите е приятелка на главната героиня и винаги се появява в подходящия момент, успокоява я, когато е депресирана, води я на шопинг и на купони, непрекъснато се усмихва и не се срамува да направи каквото и да е за тръпката. искам да бъда момичето с късата коса, което води непознат на разходка по изгрев и му показва красотата. искам да бъда онази странно облечената с раницата, която обира стотинките от фонтана, когато й трябват дребни, пътува без билет и пее на обществени места. онази, която нищо не може да смути или притесни. онази, която учи хората да гледат и виждат. искам да бъда като сара. искам някога някой да се обърне след мен и да кажи ‘тя ме научи да живея’. защото знам как се живее. може да не звучи скромно, но наистина знам как се живее истински. и искам хората да ме виждат такава – истинска. не-взимаща живота на сериозно. щастлива? искам да оставям някаква вяра след себе си. да давам надежда. да давам светлина.
не знам доколко съм такава и как изглеждам отстрани. може би съм смешна. а може би още приличам на някакво дръпнато хейтърско същество. но ако можех бих дала на света цялата емо-ция, красота, светлина, страст...

много пъти съм казвала, че имам особено отношение към клубната музика, хаус, техно, денс и т.н. (в частност музиката на шейн) и мисля, че е време да разясня тази наша подозрителна връзка. xD
преди година и половина не би ми минало през ума, че тези песни биха могли да ме докоснат. пък и по принцип са ми някак далечни. напомнят ми за лято, дискотеки, танци и други разни такива нещица, които много уважавам, но в повечето случаи не са за мен. и просто... това не е моят стил.
но ето, че все повече се убеждавам(гугъл каза, че така се пише), че това е нещо повече от 'моят стил'. в смисъл, постоянно въртя рок, забивам на рок, ласта ми е тъпкан с рок, но хауса заема едно доста важно място в сърцето ми. това е един съвсем различен свят. свобода. музика за щастливи хора. убийте ме, но съм минала през всякакви периоди и наблюдения и щастливите хора НЕ слушат пласибо, повярвайте. и метъл не слушат. (понастоящем ми е почти невъзможно да слушам такъв, колкото и хубав да е, дори текстовете ми се виждат ненужно депресарски, да не говорим за мелодиите/не, не ме депресира, дразни ме/)
и наистина ме докосват. по един много специален начин. обожавам го.
---------------------------------------------------------
eternal sunshine of the spotless mind

dexter s02e09-10-11

grey's anatomy s03e05-06
---------------------------------------------------------
timbaland - scream

lost in this moment

_________________

щастието е заразно. музиката е заразна. магията е заразна.

часът е два през нощта. допреди малко съм се киснала във ваната. сега просто седя пред компютъра и се усмихвам. от една седмица се опитвам да си легна преди три, но деба, все не се получава. като пусна музиката и... се забравям. отново и отново й се отдавам, сядам и слушам с часове без да мога да правя каквото и да било друго.

и в момента съм така. имах намерение да говоря за други неща, но умът ми е абсолютно празен... откъм други неща и пълен... с музика.
потъвам в нощта, в тъмнината, в тишината, в красотата..

някой някога ме беше питал дали вярвам в магията. да. да!

-----------------------------------------------------------------------
joan osborne - one of us
-----------------------------------------------------------------------
lost highway

Bouncing Souls - True Believers

I've met some people along the way,
some of them split some of them stay,
some of them walk some walk on by,
I've got a few friends I'll love till I die
From all of these people I try to learn,
some of them shine some of them burn,
some of them rise some of them fall,
for good or bad I've known them all

We live our life in our own way,
never really listened to what they say,
the kind of faith that doesn't fade away
we are the true believers

ако и мелодията беше на идея по-добра, цена нямаше да има..

преди пет години, около Димитровден, час по български език (или по-скоро писмени упражнения). пишем съчинение на поредната шантава тема. нещо от рода на 'едно невероятно изживяване'. нямам представа какви локуми съм разтягала(тогава нямах невероятни изживявания). 
Вяра писа 'със Светла на лунапарка'. не че сме били такива лапета, просто нямаше кой знае какъв избор за разтягането на локуми. писа за мен и приятелството ни. за простичкото ни прекарване на лунапарка. е, никой не разбра, че става дума за мен. нарече ме Светла. това име си остана и по нататък поради проблеми с родители и нужда от кодови имена. откъде го беше измислила остава загадка и до днес. 
никога не съм го приемала насериозно, защото го свързвах само с една приятелка на майка ми, която не харесвах.

не знам откъде ми дойде наум точно сега, но предвид новия различен и силен смисъл, който влагам с понятието Светлина, името Светла ме трясна по главата. може би за пръв път виждам в него някакво... значение.
не са ли интересни съвпаденията? след толкова време.

-----------------------------------------------------------------------------

potf - locking up the sun

people always leave... sometimes they come back...

седя и си мисля... тоест не си мисля.  опитвам се да не мисля. ако не бяха тези шантави фентъзита, които чета по цял ден, досега да съм изперкала... или поне да съм се депресирала.
какъв е смисълът?
добре де, мразя екзистенциалните въпроси, но все пак..
та си мислих за живота. и за поредните замиращи приятелства. и... след толкова време сякаш дори успявам да разбера преходността на хората и любовта. отчасти. но не и да я приема.
чувствам се в някаква дупка. в задънена улица. посредата.
трябва да приема, че нещата се променят. че хората идват и си отиват. че времената идват и си отиват. че страстта идва и си отива. разбирам го. и знам, че ако се вкопчвам във всичко сякаш е вечно, няма да оцелея. знам, че хората, чиито начин на мислене малко или много не одобрявам, са прави. знам, че трябва да продължа.
но аз съм един много емоционален човек. пораснала съм, осъзнала съм много неща. няма го момичето, което преди две-три години драскаше текстове на песни в тетрадката си. но това не значи, че и сега не ми се драска. може сега да съм много по-зряла. но чувствата ми са си все същите... все толкова силни и диви.
и мога сега просто да се превърна в една от онези гледащи-хладнокръвно-на-живота хора. и това ще е правилно. знам, че ще е правилно.
но тогава няма да съм аз. толкова е правилно и логично да приема нещата такива каквито са. живота като цяло. но аз не съм такава. хората не умират ей така и не биват забравени ей така. истинските приятели не си тръгват. истинската любов утихва, но не се забравя. стойностните неща остават. аз нямам 'приятели за изпът'. когато обичам, обичам докрай и завинаги. наречете ме глупава и наивна, но аз вярвам. усещам го. може би, ако всички вярваха малко повече? или бяха малко повече глупави и наивни? не знам...
надявам се само, че един ден времето няма да ме принуди да стана безразлична като другите.. моля те..