2008

или иначе казано, какво съм чела през 2008ма година. 
звездичките значат, че съм ги чела и преди.
подредени са хронологически.

Майстора и Маргарита – Михаил Булгаков (още не мога да разбера хареса ли ми или не)
Сблъсък 1,2,3 – Стивън Кинг
Окото на света – 1 – Колелото на времето – Робърт Джордан (типичното фентъзи. и типично не успя да ме впечатли. но е готиничко.)
Клиентът - Джон Гришам
Дългата разходка *– Стивън Кинг
Сумрачен Патрул – Лукяненко
Последен Патрул – Лукяненко
Ресторант „Накрая на Вселената” – Дъглас Адамс (Пътеводителят беше забавен. това ми дойде малко тъпо.)
Интервю с вампир – Ан Райс
Дългата разходка * (пак..)
Птици, животни и роднини – Джералд Даръл (за разнообразие)
Хайди * – Йохана Спири (да бе, детската книжка. що не :Р)
Господин Никой – Богомил Райнов
Няма нищо по-хубаво от лошото време – Богомил Райнов
Играта на Ендър * – Орсън Скот Кард
Великият Лов – 2 – Колелото на времето – Робърт Джордан
Бригада 1
Вино от глухарчета – Рей Бредбъри (уел, това е Книгата. о.о )
Бригада 2
Изкуплението Шоушенк – Стивън Кинг (много хубаво. почти няма разлика от филма)
Мъже в черно (да бе, книга :Р )
Врява и безумство * – Уилям Фокнър  (ех.. този пич ми е идол. много добра книга.)
Записки от подземието – Достоевски
Портокал с часовников механизъм – Антъни Бъргес, или както там се чете (разтърсващо.)
Госпожа Сарторис (като за 1 лев става xD)
Гордост и предразсъдъци – Джейн Остин
Пяната на дните – Борис Виан (имам чувството, че цялото нещо е отдушник на болната фантазия на тоя xD и ми хареса, по дяволите.)

не ме интересува,
дори да тръгнеш по улиците
любов да просиш
от другите.
не съм
и не искам да бъда
за теб спасител,
на инат.
дишай,
издишай.
кой както може.
не ме интересува,
дори в мислите ми,
как ще търсиш себе си
по улиците
на този сив град.
безревностно
съпротивлявам се,
както виждаш,
много безревностно,
и когато те отнеме времето,
пак няма да ме интересува.

нямам равносметка за тази година. не че някога съм имала. и не че ми трябва.
знам, че научих много неща, дори да не помня какви. знам, че надскочих себе си, дори да не помня как. знам, че не съжалявам за нищо. знам, че думата е една – страст. към всичко. а цветът е червено. това беше моята гореща, лятна, пламтяща година. песента е Passion colors everything. а аз не престанах да бъда лятна.

и знам, че януари ще ми донесе нещо невероятно различно и ново, и това е най-хубавото. *усмивка*усмивка*усмивка*
пък и 2оо9 ми звучи някак много готино. хехех. 
обичам ви. : )

lover i don't have to love

I picked you out of a crowd and talked to you
I said I liked your shoes
You said, "Thanks, can I follow you?"
So it's up the stairs and out of view
No prying eyes
I poured some wine
I asked your name, you asked the time

Now it's two o'clock
The club is closed 
We're up the block
Your hands on me; Pressing hard against your jeans
Your tongue in my mouth, trying to keep the words from coming out
You didn't care to know who else may have been you before

I want a lover I don't have to love
I want a girl who's too sad to give a fuck
Where's the kid with the chemicals?
I thought he said to meet him here but I'm not sure
I've got the money if you've got the time
You said it feels good
I said, "I'll give it a try."

Then my mind went dark
We both forgot where your car was parked
Let's just take the train
I'll meet up with the band in the morning

Bad actors with bad habits
Some sad singers they just play tragic
And the phone's ringing and the van's leaving
Let's just keep touching; let's just keep... keep singing...

I want a lover I don't have to love
I want a boy who's so drunk he doesn't talk
Where's the kid with the chemicals?
I've got a hunger and I can't seem to get full
I need some meaning I can memorize
The kind I have always seems to slip my mind

But you, but you...

You write such pretty words
But life's no storybook
Love's an excuse to get hurt
And to hurt.
Do you like to hurt?
I do, I do

Then hurt me... 

митинги, протести, политика, леви, десни, социализъм, империализъм, забранени вестници, пак протести... чувствам се като през 60те. което е хубаво от една страна. кара те да си мислиш, че знаеш срещу какво се бориш.

addicted

ние сме пристрастени към лятото,
с неговите изгарящи страсти.
изправяме на ринга
пустинните си усмивки
срещу снежни виелици
и усмивките ни печелят,
на изсъхнали от слънцето устни.
подаръците са под елхата,
вълните под терасите.
огнените ни умове не спят.
чакаме юни да дойде,
да ни отведе.
защото сме пристрастени.
а какво ще си пожелаем за Коледа?
да ни пренадлежат всички лета,
както ние пренадлежим на тях.

------------

не съм доволна. и продължавам опитите. пък.

все си казвам, че следващия път ще се лакирам в синьо, ще си сложа синия шал и може би ще си пусна някоя хубава песен, която не съм слушала от миналата година по това време. но накрая пак се оказвам лакирана в червено, с червени дънки, блуза, жилетка или бог знае още какво, и с най-летния парфюм, който имам. 

не мога да кажа, че лятото ме преследва (или че аз преследвам него). защото вече не помня кога ме настигна (или аз него) и ме хвана (или аз него). 

[21:53:29] Dreamer`: просто... най-вече начина, по който възприемам живота... винаги съм го възприемала като сън. нали знаеш като сънуваш и като осъзнаеш, че сънуваш как ти се иска да правиш разни луди работи, които иначе не би направил наяве?
[21:56:38] Dreamer`: съвсем не вярвам, че смъртта е краят. и някакси, възприемам всичко като сън. след като в един момент живота ще свърши, точно както свършва сънят, и нищо след това няма да има значение, защо трябва да внимавам какво правя? аз буквално живея като в този сън, в който си осъзнал, че сънуваш и можеш да експериментираш, дa скачаш с парашут, да летиш
[21:58:11] Dreamer`: без да ме интересуват последствията. естествено, че се придържам към нормални норми, но наистина гледам да правя всичко. каквото искам, каквото мога, за каквото мечтая, без да ме е страх.
[22:00:24] Dreamer`: а ако оплескам нещо прекалено много.. де да знам, убия някого ор соу xD винаги мога да.. се метна отнякъде?
***
[22:18:54] Dreamer`: не искам да загубя този начин на мислене. наистина не искам. не искам да бъда сериозен, стъпал на земята човек. не искам да бъда зависима. знам как става. появяват се неща, които не би искал да загубиш. което е хубаво, но докато се обърнеш вече... не е като да няма какво да губиш. и започва да те е страх.
[22:21:41] Dreamer`: стремя се да не се поддавам на такива промени. надявам се да не се поддам. засега се справям. в смисъл.. имам всичко. наистина всичко. и е адски страхотно. и съм адски щастлива. но нямам какво да губя. и това е добре.
[22:25:14] Dreamer`: в училище един път ни питаха какво очакваме от живота. чак тогава се замислих, че всъщност не очаквам нищо. нито очаквам хората да станат по-добри, нито светът да се промени, нито имам амбициите да направя това и това... просто се старая да използвам всяка една възможност. и не се опитвам да променя нищо, което е егоистично, но поне не се разочаровам, когато не стане.
[22:29:36] Dreamer`: може би звучи малко песимистично. да не очаквам нищо. но само звучи така. точно защото не очаквам нищо, успявам да се радвам и на най-малките неща. на всичко хубаво. на всяка приятна изненада. защото вярвам, че нещата МОГАТ да бъдат красиви, могат да бъдат променени към по-добро.. но не ОЧАКВАМ всъщност да бъдат.

ще бъда каквато поискаш
във нашата малка невинна игра

не знам дали е лицемерие
или страх
пропускайки истината
оставям те да мислиш
че си играеш със мен и ме имаш
но май май
аз си играя със теб 
(и всъщност те имам)

ще бъда каквато поискаш
където поискаш
както поискаш
но не бързай да се радваш
засега притежаваш само театралното ми аз

сълзите са горещи и през зимата
винаги съм била толкова не-объркана. или поне съм си мислела, че не съм. и съм се надсмивала над хората, които не знаят какво чувстват и какво искат. обаче да знаеш какво чувстваш и какво искаш не решава всичко. това, че знаеш въпроса не помага за намирането на отговора. това, че не се отричам не значи, че знам какво да правя.

играем си с огъня
и знаем, че е опасно.
но не сме малки деца.
имаме огън и в себе си,
а той е по-силен от страха,
тръпката е по-важна от болката.
и в безвремието
ставаме по-глупави и от тях.
а глупостта и страстта
не могат да бъдат спрени.
и играем и се преструваме
сякаш знаем какво искаме,
когато не сме нищо повече
от капризни малки деца
с горещ, неугасващ, опасен
огън вътре във нас.

седя, правя сапунени балончета и се опитвам да повярвам, че есенното небе се отразява в очите ми, както се отразява в прозорците ми. но знам, че всъщност не е така. в очите ми е оранжево-червен огънят на лятото и го знам и без да се гледам в огледалото. студено ми е, но вятърът ми прилича просто на прекалено настоятелен вентилатор в някой задушен летен следобед. а мирисът на солено море не е зимен, а ми напомня за пясък и слънце. 
обичам зимата. но това е една много червена зима. и аз определено не пренадлежа на нея.

свърши ми хубавият син ноември. обикновено е син де, сега не беше особено. не обичам декември. обаче както съм тръгнала мисля, че мога да продължа така до лятото... в смисъл, без да ми се налага да минавам през зимата. направо все едно миналото лято никога не е свършвало :Р (не съм ли пич?)

да се чудиш ти ли си, не си ли ти
да бъдеш буден, но да ти се спи
да се чудиш аз ли съм, не съм ли аз
заспиваш бавно, събуждаш се отраз

дали се чудиш ти ли си или съм аз
врати затръшвайки убиваш ли страстта
или се чудиш аз ли съм страстта
затръшвайки врати убиваща

дали се чудиш чужда ли съм аз
познаваме ли се? колко дълго? час?
да не би се чудиш чужд ли си ми ти
затръшвайки затръшващи затръшвани врати

чудиш се кое е правилно и грешно между нас
защото грешния си ти, а правилна съм аз
защото правият си ти, а грешната съм аз
защото привилни сме ние, а грешното е всичко между нас