приятно ми е да знам,че те обичам от дъното на душата си,
а ти дори не подозираш...и не ме обичаш
обичам да чета думите ти без да знаеш,че ги дълбая в спомените си
и обичам да гледам очите ти без да знаеш,че ме боли...

в момента искам само да ви прегърна...

студено ми е.мечтая някой да легне до мен,да ме прегърне,
да ме стопли,да ми каже 'обичам те'...мечтая да имам някого,
когото да гледам докато спи...когато се събуди да пеем заедно
песни,да се смеем...да се смеем без да мислим за 'после'...
да гледам в очите му/й без страх и болка...
мечтая да имам някого,на когото никога няма да има нуждa
да казвам 'ще се видим пак' и да бърша сълзите му/й
докато си тръгвам...

вярвам.

inch'allah

само като си помисля за лагера и ме заболява коремът
никога не съм искала нещо повече...
вярвам
искам десет дни само с нея и разкрепостените й приятелки
не искам никакви други познати
никой друг
___________

тези песни ми напомнят за лятото..
не просто за лятото-за онова лято
с онези пясъчни дюни и огнен залез
сега всичко е различно
никога няма да го имам отново
има магия
в начина,по който кънтят златните лъчи
на споменът в главата ми
има магия
аз винаги ще пазя тази красота...преживяна,
но съществуваща само в главата ми

кожата ми жадно пие слънцето с мисълта,
че това е същото слънце,което милваше пясъка онази вечер
и очите ми изпиват небето,копнеещи да видят още веднъж
онзи кървав залез
никога преди
и никога след
само един единствен път се осъзнава красотата
за да живееш с призраците на неизживени страсти
и непочувствани морски вълни

обичта ти се изплъзва от пръстите ми
ти няма да тръгнеш,но си застанала с гръб
и аз не те виждам
не те познавам
на втория ден от приятелството ни,
аз те познавах повече,отколкото сега
'студена' не е думата,но не постъпваш правилно

гласът ти трепти с нотите на една почти забравена,
но напоена до болка със спомени песен
и в главата ми блести една почти забравена усмивка
на едно почти забравено приятелство
един незабравим покрив...
(или,може би,е забравим...само на мен ми се иска да не е)

иска ми се да вярвам,че не всичко е преходно
това май е единственото нещо,с което не мога да се примиря

по улиците виждам все същите лица...все същите хора,които не знаят къде отиват...все същите глави без мечти...стотици минават покрай мен всеки ден...стотици...а всичките еднакви...празни очи...устни изкривени в моментно вълнение...хора,които не могат да се нарекат 'хора'...толкова са жалки...и толкова слаби...толкова слепи...
а аз толкова да обичам истинските хора...
понякога ми е жал за цялото това стадо...но няма да се опитам да променя нищо,знам...защото съм егоист...на някои давам всичко,на други нищо...аз имам истински хора до себе си...имам всичко...благодаря...

никога не съм обичала така
никой не би могъл да разбере
само аз си знам колко много ти дължа
и за теб се отнася същото
благодаря
нима мислиш,че във всяка една минута не мисля за теб?
нима се съмняваш,че си ВСИЧКО за мен?
не би могла да разбереш
но няма проблеми
аз знам...

моята вяра и твоята надежда...
знам силата им...
мерси,че ми помогна да я открия
знам смисълът
знам тайната

На човека,който ми показа стълбата към Рая...

искам просто да седна и да пиша,да пиша,да пиша
да пиша всичко,каквото се сетя,както се сетя
без да се притеснявам кой,как,къде,защо
искам да оставя думите да се втечняват и да се стичат по кожата ми,
а музиката да попива в дрехите ми както никога...
искам да кажа 'обичам те' хиляди пъти
без да се замислям дали прекалявам
искам да бъда себе си без всички да ме гледат странно
искам да мога да говоря без задръжки без после да съжалявам за това

има дупки в морето,в които погледът ми пропада
не мога да спра мирисът на водорасли,миличка
(аз имам една тайна - щастието понякога значи сълзи
а усмивките понякога са пълни с болка)
и аз знам,че ти си под това небе
и...нали знаеш...когато обичаш едно цвете,
което съществува само в един екземпляр
сред милиони и милиони звезди, това стига,
за да си щастлив, когато гледаш звездите...

вярвам.

ти не знаеш,че аз съм истинска
толкова истинска,че чак боли
не гледам през рамо назад,защото там оставих парчета
аз живея тук и сега
тук и сега аз съм щастлива...аз съм истинска
и всички песни са прекалено тъжни и някакси...
неподходящи
във всички песни има болка.не ги искам,мерси
щом като няма,сама ще си напиша..песен.
това ще е моята песен без болка
чиста,красива,изразяваща цялото щастие на света


сега единственото,от което имам нужда е малко сън

Never ever talk, never ever smile
Knowing that my life won't be the same
Never ever touch, never ever feel
I will never hear you call my name…again

I've fallen from grace, want to turn back time and make it undone

знам,че трябва да го забравя...и почти успявам...
но не мога да избегна вината и внезапната болка,когато се сетя
мина повече от година...още колко време ще ми трябва?
сигурна съм,че ще забравя...времето ще заличи следите
но само навид
и винаги ще нося вината на едно приятелство,
погубено преди да се е родило
наясно съм,че понякога преувеличавам
но как да спра сълзите...
как да спра да мисля със 'щеше' и 'можеше'

може онова да не беше правилният път
но завинаги ще си остане въпросът-
какво щеше да е сега,ако бях поела по него...

господарка на светлината

ние сме господари на светлината
в свят,където съществува само черно и бяло
(мразя сивото)
и вървим по нашия път
и аз съм истинска
благодаря ти
вече не бягам от себе си
и не се страхувам
благодаря ти
сиво не съществува
а бялото и черното много си приличат,всъщност

нима не е красив онзи Рай...
слънце,море
ние ще бъдем там
аз и момичето с хилядите лица и катранено черната коса
разликата е тънка
а аз имам нужда да се променя
още само малко

ние ще сме там
вярвам

аз съм господарка на светлината

п.п.а на теб не ти трябва да си господарка на светлината.
ти просто го заслужаваш.всичко.ти заслужаваш всичко

никога не е късно да се върнеш.
 но и никога не е късно да сгрешиш.
 никога не е късно да кажеш 'обичам те'.
и никога не е късно да кажеш 'мразя те'.
 никога не е късно да...разбереш.
 никога не е късно да се разочароваш.
никога не е късно да паднеш...
...и да се изправиш.
никога не е късно да поправиш всичко.
стига да искаш....

липсвате ми...
понякога просто ти 'омръзва' да бъдеш щастлив...
просто изтриваш усмивката,сядаш в най-тъмния ъгъл и си напомняш (да,сам си напомняш),че има причини да не си най-щастливия човек на света...
обичам онези моменти,когато единственото,което искаш
е някой да те прегърне и да ти каже,че те обича

Yeah,you bleed just to know you're alive...

благодаря,че ме караш да искам да бъда по-добър човек

съжалявам,миличка,този път не можа да ме забиеш в паважа...
вече не
вече се промених спрямо теб...
вече не можеш ме заби по никакъв начин... :))))

знаеш ли...нея не я обичам повече,
но е истина,че тя е по-добра приятелка...
и й дължа повече...

кутия със спомени

аз си имам кутия със спомени
само моя...и единствена
кутия със сантименталности
и червени салфетки...
има дори рекламни листовки за екскурзия,
вървящи коплект със спомен за тротоар,сиви плочки и...
твоите очи,така красиви и познати...
и плик,който не трябва да отварям още,
и късметче от кафе,
и намачкана половина от някогашно списание,
и най-обикновена торбичка,
и синя хлебарка(моята гордост)...

човек е нищо без спомените си...

хубав месец е март...се казваше в онази различна книга
месец за промени...
на мен януари ми е месец за промени
но какво по-хубаво от това да изневериш на принципите си?
и то,когато имам нужда...
аз се промених много
но ми трябва още малко,за да съм завършена...
март е походящ месец за промени...

момичето с хилядите лица и катранено черната коса ми липсва...
отново същите сънища...
повтарят ли се повтарят
и винаги са различни
...
защото аз съм различна
винаги...
защото всяка минута мечтите ми са различни
и същевременно толкова еднакви

понякога една песен значи всичко...