dream...

тази нощ сънувах пълен басейн х) това е нещо ново. вярно, че пак
не беше толкова дълбок и широк колкото ми се искаше и беше
пълен с клечки и сухи листа, но беше върху покрив(!), което
абсолютно компенсира всичко останало. ех.. :)

и, екскурзията ми миналата седмица беше страхотна. така и не
ми се отдаде възможност да говоря с някого за нея, затова реших
да кажа няколко думички тук. не е като да мога да го пропусна.
три дни след това всичко ме болеше. :Р
първо ни натовариха всички на едно корабче и доста време ни
размотаваха напред назад и беше сравнително скучно, но после..
като ни стовариха на острова, честно казано, бях малко прекалено
нетърпелива и едвам изчаках да мине яденето, пикника и тези там
работи. след което всички се юрнаха да си наемат велосипеди
(нещо като местна атракция е^^). моята компания не можа да се
вреди (много яко ни изпързаляха), но добре, че стана така (после
направих няколко кръгчета за идеята, но то бяха такива хълмове
и наклони, че нищо чудно, че всичко ме заболя). не знам по какви
причини с моята дружка точно по обяд, точно на най-голямото
слънце, точно два часа, дремахме на една пейка, говорихме
глупости, пихме бира и пушехме някаква много подозрителни
евтини ментови цигари, но важното е, че беше хубаво и никой
не слънчаса. и после даже се качих на кон^^
и така и така...
а всъщност това, за което тръгнах да разказвам беше съвсем
друго. точно под мястото за пикник се оказа, че има тотално
изолиран от света малък плаж^^ нито отгоре той се вижда, нито
отдолу се чуват звуците, които идват от поляните горе... и, да си
кажа, това е нещо като третото място, което се вписва в моето
определение 'рай на земята'. и не мога да го опиша. и нямам
намерение да го описвам. просто беше... неземно? като на картинка,
като в сън. :) и нямах фотоапарат. от една страна просто не
сметнах за нужно да го взема. и не че нямаше неща, заради
които да съжалявам, че не съм го взела, имаше. но някакси
през цялото време бях с мисълта, че това е просто една малка
екскурзия и аз ще се връщам там отново и отново. може би не
вечно, но достатъчно, за да мога да направя колкото си искам
снимки и да изживея достатъчно моменти, че да не ми трябват
такива. вярвах го всеки път, когато се обръщах към морето.
наречете го предчувствие. :)

обичам морето, обичам водата, обичам залезите и изгревите,
обичам пясъка и мидичките, обичам дърветата и сянаката и
слънцето. и дъжда обичам. :) и покривите и облаците. :)

една от онези вечери е. които минават много бързо.
и чак когато изключиш компютъра, си даваш сметка колко
е часът. и при други обстоятелства би се замислил дали не
си си загубил времето с цялото това зяпане на филми и сериали.
но осъзнаваш колко много всъщност си спечелил.
и знаеш, че утре ще ставаш рано, ще имаш изпити, ще
имаш проблеми, все едно какво, ще имаш все същия гаден
живот. бът итс окей. итс риъли окей. и можеш просто да си
легнеш, да се протегнеш и да заспиш с усмивка. нищо, че
сутринта ще си недоспал и ще ти се реве и целият отвратителен
ден ще е пред теб. тази вечер всичко е прекалено маловажно
и лесно за преодоляване. защото знаеш, че нямаш нищо, но
знаеш, че имаш... спокойствие. и още една нищо и никаква
изгубена вечер, която те е научила на толкова много...

животът - само игра.
простичка истина във очите ни.
тръпка, изгаряща всякакъв страх.
игра със залози - душите ни.

'обърни се. върни се.'
простичка мисъл. грях. страх.
залезите не чакат, сбогувай се,
преди света ти да стане на прах.

и когато дойдат сълзите - мълчи.
защото това е само игра.
само игра, но с примки, лъжи.
лесна и проста, но с правила.

и бягай, бягай,
като пешка по шахматна дъска.
искаш време. казваш ' нека времето спре.'
но няма изход, това е игра с правила.

този дъжд, той е измама.
забавляваш се да мълчиш, играеш игра.
живей както можеш, но не забравяй,
че и най-забавното си има цена.

както винаги по това време на годината, постоянно сънувам
басейни, които се оказват празни точно, когато ще скачам, и
море, което ми стига до коленете и колкото повече се опитвам
да вляза на дълбокото, толкова повече затъвам в пясъка.
толкова ми се плува... на първо време имам нужда от една
хубава вана. имам нужда от вода. водаа.
нали знаете онези работите с елементите - огън, земя, въздух,
вода? когато бях малка не можех да си избера между въздух и
вода. обаче сега знам. не на някаква игра. просто водата е...
обожавам я, боготворя я. във всеки един вид, във всяко едно
състояние. дава ми сили, енергия. много малко неща мога да
сравнявам със стоенето под вода. пък и по принцип съм си
морско животно (въпреки че за плуване предпочитам басейните,
не отричам^^). може и от зодията ми да е. взех да си я обичам
в последно време, между другото.

двете неща, с които запомних миналото лято са звукът на
вълните, които се разбиват под прозореца на стаята ми,
докато лежа по гръб на леглото вечер. и едно гмуркане в
един басейн, в края на август, когато останах под водата
по-дълго от обикновено, съзнавайки, че ми е последното
гмуркане за лятото и следващото ще е след година..

обожаваща-морето-и-водата-по-принцип аз. :)

вълните се разбиват под терасата ми (в спомените ми)
и аз за пръв път не се чувствам способна да се променя.

...won't save her from herself...

за пръв път се чувствам слаба пред тази, която съм.
която винаги съм била. и като прибавим и факта, че
света, в който живея в момента ме убива... много ще
е трудно. но мисля да го направя. мисля да се променя.

с мен се случиха неща, които смятах за невъзможни.
значи и това е възможно. просто трябва да поема дълбоко
въздух, да си взема всичките не-мои-песни и да...
действам. да отивам да гоня мечтите си, живота си.
заради сънищата. и музиката.

----------------------------------------------------------------------------

Belinda Carlisle - La Luna
уеел... тази песен най-специалното й е, че я търсих... ъ..
три-четири години. след като я бях чула по радиото. но
наистина обожавам припева.

----------------------------------------------------------------------------

днес гледах само отх. свърших трети сезон.

(този пост беше тотално прахосване на интернет пространство :Р)

(няма те в скайп и нямам представа къде другаде да го кажа преди да мине 12)

Исках само още веднъж да ти кажа честит рожден ден. Имам много друго да казвам, имам много да пожелавам, но, знаеш, по законите на Мърфи, точно в момента не съм в състояние. Затова давам накратко.

На първо, първо и пак първо място, ти пожелавам красота. В промишлени количества. Бъди красива, чувствай се красива, виждай красивото, живей с красивото, живей за красивото. И доброто. Всъщност включвам и доброто тук.

Пожелавам ти магия. И най-простичкото нещо може да бъде вълшебно, стига да поискаш. Пожелавам ти всеки един миг да бъде вълшебен.

Надежда няма да ти пожелавам. Имаш си я. Продължавай да вярваш и да се надяваш.
И приятели няма да ти пожелавам, защото ти имаш Приятели.

Пожелавам ти любов. О, да! Пожелавам ти принца на белия кон (или черния, който си избереш^^). Пожелавам ти мъж, който да те кара да се чувстваш истинска... Заслужаваш го.
И като цяло, ти пожелавам хора, които да те разбират, познават и обичат.

Пожелавам ти здраве. Защото е банално и аз мразя баналните неща, но не може без тях.

Пожелавам ти... спокойствие. Защото щастието е изключително банално, а едно банално нещо ти стига. Пък и самото понятие ‘щастие’ много ограничава. Може да не искаш да си просто щастлива, нали така! Спокойствието е по-важно.

Пожелавам ти музика. И пак музика.

И, честито пълнолетие! Знам, че не обичаш дискотеките, но може веднъж да се набуташ в някоя, заради кефа да си развееш личната карта на входа.

И късмет. Във всичко. Ако можех, бих ти дала от моя, имам предостатъчно. Пък и да нямах, пак бих ти дала.

И усмивки. Не си помисли, че ще забравя усмивките, нали? Пожелавам ти да се усмихваш много и да бъдеш все толкова силна, колкото си.
И много пеперуди. Сини. И свободни.
И много мечти.

Обичам те. Бих искала да ти пожелая още стотици неща, но нямам думи. Но нищо. Ти си знаеш. : )