започвам да мразя скиновете си на операта с големите градове и нощните улици. ще разочаровам всички, с едно изключение, но съм готова да си играя с бъдещето си. мисля, че трябва да го правим по-често, защото животът е една смешно абсурдна игра и няма да спре да бъде такава, колкото и насериозно да го взимаме.

не мога да намеря покривите си в себе си в последно време, но вярвам, че ще си ги върна, когато му дойде времето, защото в момента ми е никакво и не ми е до тях. но ме е страх, да.

и са минали хиляда нощи да докажат, 
че разстоянията ни не ни разделят
хиляда песни да покажат,
че улиците на мечтите ни не се променят
хиляда по
един час!
четиринайсет минути!
и петдесет и осем секунди!
за да знаеш,
че съм тук и че сме вечни :)

който се познае, ще се познае. :) много те обичам.

ще свикна да си затварям очите

Manga - Alisirim gozlerimi kapamaya

в мига, когато отворих очи, светът беше съвсем чист
без да мисля повярвах на утрешните дни с вкус на приказка
детските ми спомени са останали между лъжите
не успях да си намеря герой извън комиксите
де да не бяха розови всичките ми мечти
все въпроси задавах, но не получих отговорите
все лъжи са се говорили, все лъжи
не се събраха разделените, приказките не станаха истина
никой не проговори по улиците, в които се влюбвах
но градът никога не замълча, все плака, все плака

ако някой ми даде последна надежда
и каже, че един ден всичко ще бъде наред
може би ще повярвам на тази лъжа
и ще свикна да си затварям очите

ако само се види път, свършващ със светлина в далечината
ако само ме отнесат ангелите, преди да се предам на тъмнината
измъчваха асфалта, с кръв се напълниха пукнатините му
мечтите на колко деца са загубени из разрухата?
човек защо се забрави и предаде себе си?
на кой път колко души се простиха с живота си в името на едно нищо?
все лъжи са се говорили, все лъжи
разделените никога не се събраха, 
приказките, които слушах никога не станаха истина
никой не остана невинен, колкото ми се искаше
войната не свърши, смъртта не намаля

ако някой ми даде последна надежда
и каже, че един ден всичко ще бъде наред
може би ще повярвам на тази лъжа
и ще свикна да си затварям очите

ако някой иска песента, мога да му я пратя

for what it's worth

I’ll chose a mask and be myself
I’ll play it safe, stay in the game
and bow my head
but yet again
I always will be someone else

I’ll stay in heaven, or in the name
of misbehaviour, ‘ll stay in hell
but oh you know inside my soul
there always will be some place else

I’ll live this moment and never pray
for I’ve got it all in every day
again and again
behind my smile
there always will be somewhen else

I’ll stay with you until the end
for what it’s worth I’ll hold your hand
and yet again
you know
inside my soul
there always will be someone else

нямам никаква идея дори дали е правилно граматично. или дали изобщо става. просто имах нужда от нещо такова.

имах нова луничка,
но се оказа шоколад.
или засъхнала кръв.
от напукана устна
или ужилване на комар.
или по-дълбока рана
от нещо по-голямо.
не съм забелязала.
май все пак е от шоколад,
но няма значение.
изми се.
вече нямам нова луничка.
само старите ми.
от по-перманентен шоколад.
или кръв.

учудващо добре ми стоят тия цифрички 2010 отстрани на екрана. мога само да се надявам, че всичко ще се нареди, както е ставало досега, и тази година наистина ще бъде толкова страхотна, колкото се очертава.

а аз не пиша тук, точно защото всичко е едно изчакване и надяване и не-смеене да вдигна глава и страх да говоря за това.

дано. 

cause what I feel is the only truth

2009 in pictures

през 2009та съм изгледала точно 287 филма, 187 от които за пръв път и 100 за втори трети, десети и т.н. плюс 5 цели сериала и няколко отделни сезона.

да живеят статистиките. списък няма да слагам. :Р