митинги, протести, политика, леви, десни, социализъм, империализъм, забранени вестници, пак протести... чувствам се като през 60те. което е хубаво от една страна. кара те да си мислиш, че знаеш срещу какво се бориш.

addicted

ние сме пристрастени към лятото,
с неговите изгарящи страсти.
изправяме на ринга
пустинните си усмивки
срещу снежни виелици
и усмивките ни печелят,
на изсъхнали от слънцето устни.
подаръците са под елхата,
вълните под терасите.
огнените ни умове не спят.
чакаме юни да дойде,
да ни отведе.
защото сме пристрастени.
а какво ще си пожелаем за Коледа?
да ни пренадлежат всички лета,
както ние пренадлежим на тях.

------------

не съм доволна. и продължавам опитите. пък.

все си казвам, че следващия път ще се лакирам в синьо, ще си сложа синия шал и може би ще си пусна някоя хубава песен, която не съм слушала от миналата година по това време. но накрая пак се оказвам лакирана в червено, с червени дънки, блуза, жилетка или бог знае още какво, и с най-летния парфюм, който имам. 

не мога да кажа, че лятото ме преследва (или че аз преследвам него). защото вече не помня кога ме настигна (или аз него) и ме хвана (или аз него). 

[21:53:29] Dreamer`: просто... най-вече начина, по който възприемам живота... винаги съм го възприемала като сън. нали знаеш като сънуваш и като осъзнаеш, че сънуваш как ти се иска да правиш разни луди работи, които иначе не би направил наяве?
[21:56:38] Dreamer`: съвсем не вярвам, че смъртта е краят. и някакси, възприемам всичко като сън. след като в един момент живота ще свърши, точно както свършва сънят, и нищо след това няма да има значение, защо трябва да внимавам какво правя? аз буквално живея като в този сън, в който си осъзнал, че сънуваш и можеш да експериментираш, дa скачаш с парашут, да летиш
[21:58:11] Dreamer`: без да ме интересуват последствията. естествено, че се придържам към нормални норми, но наистина гледам да правя всичко. каквото искам, каквото мога, за каквото мечтая, без да ме е страх.
[22:00:24] Dreamer`: а ако оплескам нещо прекалено много.. де да знам, убия някого ор соу xD винаги мога да.. се метна отнякъде?
***
[22:18:54] Dreamer`: не искам да загубя този начин на мислене. наистина не искам. не искам да бъда сериозен, стъпал на земята човек. не искам да бъда зависима. знам как става. появяват се неща, които не би искал да загубиш. което е хубаво, но докато се обърнеш вече... не е като да няма какво да губиш. и започва да те е страх.
[22:21:41] Dreamer`: стремя се да не се поддавам на такива промени. надявам се да не се поддам. засега се справям. в смисъл.. имам всичко. наистина всичко. и е адски страхотно. и съм адски щастлива. но нямам какво да губя. и това е добре.
[22:25:14] Dreamer`: в училище един път ни питаха какво очакваме от живота. чак тогава се замислих, че всъщност не очаквам нищо. нито очаквам хората да станат по-добри, нито светът да се промени, нито имам амбициите да направя това и това... просто се старая да използвам всяка една възможност. и не се опитвам да променя нищо, което е егоистично, но поне не се разочаровам, когато не стане.
[22:29:36] Dreamer`: може би звучи малко песимистично. да не очаквам нищо. но само звучи така. точно защото не очаквам нищо, успявам да се радвам и на най-малките неща. на всичко хубаво. на всяка приятна изненада. защото вярвам, че нещата МОГАТ да бъдат красиви, могат да бъдат променени към по-добро.. но не ОЧАКВАМ всъщност да бъдат.

ще бъда каквато поискаш
във нашата малка невинна игра

не знам дали е лицемерие
или страх
пропускайки истината
оставям те да мислиш
че си играеш със мен и ме имаш
но май май
аз си играя със теб 
(и всъщност те имам)

ще бъда каквато поискаш
където поискаш
както поискаш
но не бързай да се радваш
засега притежаваш само театралното ми аз

сълзите са горещи и през зимата
винаги съм била толкова не-объркана. или поне съм си мислела, че не съм. и съм се надсмивала над хората, които не знаят какво чувстват и какво искат. обаче да знаеш какво чувстваш и какво искаш не решава всичко. това, че знаеш въпроса не помага за намирането на отговора. това, че не се отричам не значи, че знам какво да правя.

играем си с огъня
и знаем, че е опасно.
но не сме малки деца.
имаме огън и в себе си,
а той е по-силен от страха,
тръпката е по-важна от болката.
и в безвремието
ставаме по-глупави и от тях.
а глупостта и страстта
не могат да бъдат спрени.
и играем и се преструваме
сякаш знаем какво искаме,
когато не сме нищо повече
от капризни малки деца
с горещ, неугасващ, опасен
огън вътре във нас.

седя, правя сапунени балончета и се опитвам да повярвам, че есенното небе се отразява в очите ми, както се отразява в прозорците ми. но знам, че всъщност не е така. в очите ми е оранжево-червен огънят на лятото и го знам и без да се гледам в огледалото. студено ми е, но вятърът ми прилича просто на прекалено настоятелен вентилатор в някой задушен летен следобед. а мирисът на солено море не е зимен, а ми напомня за пясък и слънце. 
обичам зимата. но това е една много червена зима. и аз определено не пренадлежа на нея.

свърши ми хубавият син ноември. обикновено е син де, сега не беше особено. не обичам декември. обаче както съм тръгнала мисля, че мога да продължа така до лятото... в смисъл, без да ми се налага да минавам през зимата. направо все едно миналото лято никога не е свършвало :Р (не съм ли пич?)

да се чудиш ти ли си, не си ли ти
да бъдеш буден, но да ти се спи
да се чудиш аз ли съм, не съм ли аз
заспиваш бавно, събуждаш се отраз

дали се чудиш ти ли си или съм аз
врати затръшвайки убиваш ли страстта
или се чудиш аз ли съм страстта
затръшвайки врати убиваща

дали се чудиш чужда ли съм аз
познаваме ли се? колко дълго? час?
да не би се чудиш чужд ли си ми ти
затръшвайки затръшващи затръшвани врати

чудиш се кое е правилно и грешно между нас
защото грешния си ти, а правилна съм аз
защото правият си ти, а грешната съм аз
защото привилни сме ние, а грешното е всичко между нас

днес за пръв път наистина усетих зимата във въздуха. беше един такъв замръзнал... и имаше много чайки по покривите, не знам защо. необикновено много. и необикновено много крещяха. и си припомних колко много обичам зимните понеделник сутрини. : )

едит: но някак не мога да спра да се обличам в червено и да бъда лятна, тази година..

имаш добра песен. и понякога просто ти се иска да имаш още една. друга. но в същия стил, същия ритъм... имаш добър филм. и понякога просто ти се иска още един, друг, който да обичаш по-същия начин... имаш добър човек. и понякога просто ти се иска да имаш още един. друг. но да ти дава същите неща.
обаче не е толкова просто...

oh, captain! my captain!

ровя из телефонни справочници и интернет страници. не ми трябва, всъщност. просто имам нужда да знам, че не е.. безвъзвратно изчезнал. че е останала някаква малка връзка... защото е много лесно да пуснеш нещата покрай себе си. и преди ми се е случвало. и не е там въпросът.
става дума за учителя, който искаше да опиша червеното на сляп. онзи Джон Кийтинг, за когото всеки може да мечтае. който не само, че отваряше учебниците, за да каже как НЕ трябва да се пише и после ги късаше, а който всъщност наистина отвори очите ни. този, който говореше само за тези, които го слушат, не зачиташе никакви правила и казваха, че е луд, но всички знаеха, че е единствен. който все пак успя да изкара и най-големите овце от стадото без да разберат.
става дума за човека. мечтателя. писателя. поета. най-свободния човек, който познавам. свободен от предразсъдъци, норми, заблуди, глупави ежедневни проблеми..
миналата седмица сънувах, че си тръгва. два дни след това научих, че са го пратили някъде другаде, един-бог-знае-къде. не че тази година съм го виждала повече от няколко пъти, но все си е друго да знаеш, че е там. а сега... едната ми половина казва, че това вече е минало. и знам, че всичко ще мине и замине покрай мен. но другата ми половина не се дава лесно и я избива на емоции и... той заслужава повече от едно мнение, но трябваше да го напиша. нещо като следа, че съм била там. защото знам какво значи някой да излезе от живота ти. не искам да забравям. дължа го на него и на себе си. дължа на него част от себе си. освен това красивите хора не трябва да бъдат забравяни.

О captain! My captain!

разбърквам морето
в чашата си с горещ шоколад.
то рисува вълни,
пени се
в писъците на чайките,
закъсняващите автобуси
в късните часове.
танцува в една студена есен
с мириса на солено море
и мечтите на лято.

--------------------------------------------------------

въпрос на избор е
безсрамието на модерните нас
събрано между да или не
ненужно, безизходно е
търсейки отговора
някъде между да или не
без-отговор-но е
хвърляйки ези и тура
въпрос на избор е
или въпрос на липса на избор

меланхолията ни е банална
разплитайки цветните си конци
обръщайки ни назад
показвайки цветните си сълзи
и ще ни победят някакви спомени
завързани на края на песен
в тази меланхолична
безмълвно разголваща
и все пак красива
в своите ярки цветни лъжи
есен

попаднах на това съвсем случайно. не съм слушала самата песен. но нищо не ме е докосвало така от доста време.

With an ocean in my spirit
And cracks on my lips
And scars in my heart
And this burden on my hips

Ocean becomes heavy and tries
To push its way out
Through these ancient eyes
And the memories in my mouth

Ocean becomes tears
That ebb and flow
Over the lines in my face
And the pain in my soul

And pain hits a wall
And doesn't know which way to go
And ocean says I'm crying now
And tells pain to follow

And pain courses through
Every vein, every limb
Trying to find a way out
Between the secrets in my skin

And secrets hold on
Until they finally give in
And they meet up with ocean
And tears again

And tears hand me a shovel
Saying break beneath the crust
That binds earthly skin
And buries all the trust

Somehow trust was caught
Between the cracks on my lips
And the scars in my heart
And this burden on my hips

взеха ни мечтите
и миналото.
времето ни взеха,
детските усмивки
и наивността.
отнеха ни
от нас самите,
покриха ни с прах,
накараха ни да млъкнем,
да се уплашим.
но и страха ни те взеха.
опетниха ни
и ни забравиха.
страстта ни окрадоха.
във сиви стаи
без прозорци,
без дъх
ни оставиха.
и заминаха,
с леки сърца
и чужди мечти
на рамо.