аз съм себе си до болка
маските може и да ми отиват(така казваше той)
но не са за мен
не са удобни
затова аз съм отровно истинска
и стряскащо искрена(истината боли)
отново...

харесва ми да бъда себе си,да
и да гледам как хората се стряскат от нещо,което не е маска
харесва ми да осъзнавам отново и отново
колко съм крайна

казвала ли съм,че не съжалявам за нищо?

аз имам света в краката си
''знам къде летуват зимите
сега търся къде зимуват летата
искам да си открадна едно''
открих,
че зимуват на същото място,където летуват и зимите-
музиката
(колко слаба дума!)
песните притежават повече лета и зими
повече радост и болка
повече спомени и мечти
от който и да било човешки живот
факт.

дата о3.о2.2оо7
песен-
morning comes slow today
memories push through from yesterday
where will i be tomorrow
what do i have to show

from my life
stay
i need you here for a new day to break
stay
i want you near like a shadow in my wake

flow with life down the drain
memories and force of will sustain
where will i be tomorrow
what will be left to show

from my life
stay
i need you here for a new day to break
stay
i want you near like a shadow in my wake

it's the little things
little things
little things
that make the world

stay
i need you here for a new day to break
stay
i want you near like a shadow in my wake

а Голямата Ирония е,че всъщност аз си тръгвах...
ела...каня те на кафе и шоколад...
знаеш ли,че ми липсваш?
а знаеш ли,че в онова дебилско разказче,дори и на шега,
те обявих за най-важния човек в живота ми?
песните болят..още колко?
дълбоко скритите спомени за красиви моменти
напомнят за себе си рязко и жестоко
и за секунда вече те боли глава и очите ти сълзят...

съжалявам,направих грешка
не съм сама,но сгреших като живях със заблудата
че ще си винаги до мен,когато имам нужда от теб
ти
и
ти
да,и ти също
и ти...
а ти,моля те,кажи ми като взема да ти омръзвам
не искам устните да болят,прехапани в очакване
не искам лъжи
не искам фалшиви истини
дните се стичат като дъжд по чадъра
и нима има нещо истинско?
има...
виж,аз съм истинска
научих се...ти ме научи
моля те,научи и себе си
не ме карай да настръхвам от звука на компютъра
не ме карай да търся отчаяно останките от истинската Ти
сред отломките и залепените късове фалшиво Аз
познавам очите ти с не-е-ясно-какъв-цвят...

да,песните са за еднократна употреба...
аз 'записвам' спомени върху музика
и после си пускам и гледам като на филм...
за съжаление не винаги е приятно
а спомените винаги
винаги
винаги
винаги
болят....
ще се оправя
аз винаги се оправям...
но не е там работата

майката му е да повярваш
аз не се надявам,аз вярвам
затова мога да бъда щастлива
въпреки всичко

вярвам.

кафето горчи
а това тук е отдушник за неизказани чувства...
днес съм синя
и всеки нюанс на синьото се забива в мен..надълбоко
а аз нямам сили да помагам-не знам как
нямам сили да гледам чуждата болка отстрани

смехът ми е истеричен
но без капка радост-само ей така,за момента
песните са индигова каша в главата ми
влагата по прозореца е красива...успокоява..но не достатъчно
аз се опитвам отчаяно да докарам онова излъчване и почти успявам...
и пръстите ми треперят докато поемам цигарата от ръката му

ноември е месец на тъгата
януари на щастието
юни на самотата

има дати,които ще помня винаги
и I will pray for those I have loved
ти още си част от сърцето ми...
още си някъде там...на дълбоко
но се държиш здраво за душата ми....

зле съм....но ще се оправя

мирис на свобода

в последно време на езика ми е все лятото...лятото..и пак лятото
липсва ми...
слушам summers son и wander...
жадувам слънце,пясък,море
липсва ми мирисът на свобода
...
мечтая за летни нощи,щурци и път
да,път..
мечтая...
но не,не ми липсва отминалото лято
по-скоро мечтая за онова идеално лято
което никога няма да имам

мразя преходността...мразя я...МРАЗЯ!
вече не съм старата АЗ,жадуваща за промени
и все нови и нови преживявания...
...ненавиждаща хората,слаби да се изправят срещу нови начинания
сега съм силна по друг начин
и се страхувам

вече не ми се пътува,
не ми се оставят Приятели по пътя,
не ми се започва наново,забравяйки всичко
не ми се пада отново...

как да бъда напълно щастлива...
предпочитам да нямам нищо,
да не познавам красотата,
да съм сама...
вместо да имам цялата красота и щастие на света
и да знам,че един ден ще го загубя...
всичко е преходно

'перфектното сдухва'-тогава не разбрах
сега вече знам...
тъжно е...

десет неща,в които ти си ЕДИНСТВЕНАТА

1.Ти си единствената,която може да ме накара да се усмихвам докато плача.
2.Ти си единствената,която може да ме накара да искам да бъда по-добър човек.
3.Ти си единствената,която ме кара да се срамувам от себе си.
4.Ти си единствената,която с една дума ме кара да искам да се променя.
5.Ти си единствената,на която вярвам безусловно и бих доверила живота си.
6.Ти си единствената,която ме направи зависима,но щастлива.
7.Ти си единствената,на която не мога да кажа 'не'.
8.Ти си единствената,която винаги е права.
9.Ти си единствената,която ме учи да вярвам.
1о.Ти си единсвената,за която бих дала всичко.
11.Ти си единствената....

Вярвам и обичам.

(п)обърквации

аз съм момичето,което вярваше,че може да лети...
ето,казах го
защото
както вървя по калната улица
нещо привлича вниманието ми....
примигвам,
и в този миг отварям очи различна
аз вярвам,че мога да летя
(да,това не значи,че нямам рани)

казвам 'никой път' вместо 'никога'
защото 'никога' и 'винаги' са фалшиви думи...unreal...безсмислени
виж,дъждът е истински
и попива в дрехите ми,но аз се чувствам суха
дъжд не значи облаци....не
заплитам се в собствените си думи
изричам неща,които нямам предвид
аз все още съм крайна...съжалявам
аз съм си същата
а това 'съжалявам' беше лъжа-аз не съжалявам за нищо
изморена съм,но не ми се спи...
искам една безсънна нощ насаме с мечти и спомени
дали това не е единственото,което ми е останало?

не обичам всичко да е с малка буква-
става някакси...еднакво...
и започва да прилича на хай клуб,да го клецат калинките!

'всеки е сам на този свят' още важи
но няма нищо общо с опознаването

вярвам.

от небето валят сълзи
кафето попива в кожата ми бавно,оставяйки лека следа...
а мирисът му попива в душата ми
смехът ми раздира въздуха...
защото съм щастлива...щастлива...
а съм щастлива...щастлива...щастлива...

спомени изскачат от тъмните ъгли
и протягат пръсти към мен...
минало...минало...минало...
не се страхувам от него,не
а пръстите на спомените са изящни,красиви
и само напомнят...напомнят...
косата ми пада в очите
може би съм уморена...малко,съвсем мъничко
и
никой не разбира
никой не помага
никой не иска да разбере
нито пък да помогне
но аз съм свикнала на студения дъх на самотата
и,о,да,само аз мога да си помогна
искам някой да ме хване за ръка
и да ме поведе към звездите
и не че няма кой...има..
но той трябва сам да го поиска
и кафето горчи,но е хубаво
и въпреки всички сцени,
I am only happy when it rains и винаги ще е така

днес е красив февруарски ден...
може би на една идея по-красив от вчера
и на една идея по-грозен от утре
а може би днес е...просто д-н-е-с...и нищо друго
но какво значение има?
обичам и ме обичат...това ми стига

п.п.:неслучайно казах,че имам отвратителния навик да говоря с думите на някой друг.факт.

несъмаз

Това тук не съм аз.Но имам нужда.
Добре дошли.

това не съм аз...
но какво значение има,когато винаги звуча като някой друг
memories...
липсва ми...
липсват ми летните нощи...каква ирония
време...време...това е,което ми трябва
искам просто няколко часа насаме със себе си
искам за миг да бъда друга
остави ме
нали и ти го искаше?
имам нужда от почивка...просто да седя и да мисля...
мечтая за лятото...и съм спокойна,защото време няма...утре сутринта ще отворя прозореца и ще ме заслепи августовското слънце...
широки дивани,продълговати маси,чаши бира,цигара след цигара...
улавям се как мечтая за изминалите дни
жалко е
думите "нищо не е вечно" са много тъжни
и е жалко,че миговете се изнизват така подло
защото дори 'вчера' е пропит с една невероятна магия,характерна само за 'вчера',която не можем да върнем
и колкото и да ни се иска да вярваме в 'днес' ще продължим да започваме всяко изречение със 'спомняш ли си...?' и 'липсва ми...'
лъжа себе си,че имам време,когато никой го няма
не съжалявам
аз съм силна (макар и зависима..да,признавам го)
и да,има рани,които времето не лекува
книгите са нещо като обезболяващо,упойка
свивам се в ъгъла и чета ли чета
понякога смъди...зависи от книгата...
но повечето помагат да забравиш..поне за малко
аз съм силна.винаги съм била силна (това не значи,че нямам рани)

това не съм аз...
но така ми харесва...
чувствам се у дома
чувствам се свободна