в сливен има един парк. единственото паркче в центъра на града де.
запомнила съм го с купищата метъли и скейтъри,
които се събират там откакто се помня. но друга ми беше мисълта.
в ранна училищна и предучилищна съм прекарала ужасно много
време по люлките там. имаше три реда железа край един пясъчник. 
някога явно са били пързалки, но пластмасовите части отдавна бяха 
отнесени от циганите. обичах да се качвам по железата и да скачам 
в пясъчника. спомням си, че много време ме беше страх да скоча
както съм права и кляках. обаче още тогава бях развила някаква
логика и според простите ми изчисления, краката ми оставаха на
едно и също разстояние от земята, независимо дали съм права или
клекнала. и се реших и скочих права. и наистина не беше страшно.

та, мисълта ми беше, че всичко се свежда до гледната точка.
и ако искаш да направиш нещо, не е нужно да обиколиш света или
да се напиеш, за да събереш смелост. нищо не се променя.

понякога просто трябва да се действа.

винаги съм се дразнила на думите "светът не се върти около теб!",
макар никога да не са били отправяни към мен.
и като не се върти к'во? около теб ли се върти? 
пък сякаш някой някога е споменавал за въртене, и за мен, и за теб, 
и за някой, който си мисли, че около него се върти нещо..
отвратително е, едно такова.
знаете ли какво - светът се върти около мен! ии к'во?
от научна гледна точка всичко си се върти точно около мен! пфу.
светът е единствен, аз съм единствена, моят живот е единствен,
и ако аз имам самочувствието да бъда такава, че да предизвикам
някой да вика след мен 'светът не се върти около теб!',
тогава значи той наистина се върти! 
като онзи дето го екзекутирали, защото заявил, че е Бог..
и аз съм Бог! и всичко е част от Бог! и не е ли прекрасно
когато погледна към морето да мога да изкрещя,
че имам всичко, че мога всичко, че съм Бог? не е ли прекрасно? 
и ако кажа,че мога да тръгна по водата, значи мога!
и нима тогава светът наистина не се върти около мен?
съществува нещо, наречено свобода и още едно нещо, наречено вяра.
ум, чувства, воля. аз не просто вярвам, аз знам. и ако сега някой каже,
че светът не се върти около мен, ще му се изсмея в лицето.

искаше ми се да си направя някаква малка равносметка. 
противно на всички, не мразя равносметките. може би, защото съм доволна от това, което съм постигнала. дори приятно изненадана от себе си.

първо, промених си гледната точка малко.
разбрах, че и аз мога да бъда истински добра и дори да не съм го постигнала напълно, поне реших каква искам да бъда. какво искам да виждат в мен хората. 
научих много неща. тази година беше година на израстване, определено. научих се да се усмихвам, да вярвам, да мисля позитивно, да виждам добрата страна, АЗ да бъда добра.
това, което научих по трудния начин е да си държа езика зад зъбите. поне малко... имам някаква клюкарска жилка, защото. и търпение. толкова търпение не ми е трябвало досега в живота ми колкото през тази година. по принцип не съм много търпелива... и това беше голям напредък. търпение.

може би ще напиша нещо по-подробно по-нататък.

искаше целия цвят само за себе си,
за да пази неговата красота.
вървеше през живота сякаш не гледаше,
но познаваше всичко по таз земя.

една вечер обеща тихо на себе си,
че ще бъде силна. и силна бе тя.
вярваше във всяка капка във морето си,
вярваше, че всичко е красота..

обичаше да разказва за птици и залези.
просто сядаше и си отмяташе главата назад.
гледаше нагоре, не пред себе си,
и четеше морето по птичите крила.

някои казваха, че е луда, други-глупава, трети-наивна.
а тя мечтаеше да умре в морската красота.
тя наистина беше луда, беше безумна,
безумна от щастие и свобода.

тя искаше целия свят само за себе си,
за да пази неговата красота.
имаше обичта на птиците в сърцето си
и на безвремието любовта.

и тя получи своя свят
и свойта морска красота.
една сутрин приливът
изхвърли нещо на брега.

и те не бяха истински, не я видяха.
и не бяха силни и не я познаха.
и не бяха сини и не я разбраха.
те просто тъжни тъжни хора бяха.

а животът й остави много и тя остави много на живота.
и продължаваше да има залези и чайки там на кея.
хората забравиха я, но не забрави я света,
който никога не би бил този свят без нея

emo-tion

всичко опира до емоцията.
без емоция няма нищо. мен ме няма.
независимо дали ще дойде от песен, книга, филм, или нещо друго, независимо дали е положителна или не, аз съществувам с емоцията. май не съм го осъзнавала особено преди, не знам. сега, като погледнах отстрани нещата, 
които харесвам и няколкото специални неща, 
които обожавам, виждам, че всичко се крепи на чувството.
когато обичам нещо, не го обичам, защото е просто хубаво.
има много хубави неща, които са ми безразлични.
обичам го, заради чувството, което ми носи.
онова чувство, което свързва спомените и с което помним красивите мигове.
вълшебство. няма по-подходяща дума.
просто вълшебство. истинско вълшебство.

wish you were here

вдъхновено отчасти от песента на пинк флойд

иска ми се да си до мен.

когато всичко е във мъгла
и се давим в сивата самота

иска ми се да си до мен.

няма нищо, без което не мога
винаги съм можела и без теб
няма нищо, за което да моля
просто

ми се иска да си до мен

ние се меним, местата се менят,
песните се менят, времената се менят.

страховете остават си същите.

ние сме създадени за друг свят
някъде далече, далече оттук..
и когато сълзите в очите
и пясъкът в часовниците
изтекат,
ние ще заминем.
ще се изплъснем през пръстите.
но и ще останем

защото
страховете остават си същите.

иска ми се да си до мен.

this is a film...

[00:08:49] Dreamer` каза: супер... саунтракът е важна част...
[00:09:27] Ерин каза: Да..

сега като се замисля, всичките ми най-най-любими филми(които не че са много), имат прекрасни саундтраци. тоест любимите ми саундтраци се оказват на любимите ми филми.

иска ми се да кажа нещо и за Аризонска мечта. не знам.
какво да кажа? че е прекрасен? еми, прекрасен е. че го обожавам? еми, обожавам го..
гледам много хубави филми, наистина. добри филми. страхотни филми. но... еми, Аризонска мечта не го заменям за нищо, днес го осъзнах.
не исках и все още не искам да го обявявам за.. Любим.
защото аз не обявявам нещо за любимо ей така.
и трябва да съм абсолютно сигурна. както стана със Стълбището.
но... истината е, че все повече ме обсебва. все повече се влюбвам в него. все повече се превръща от просто хубав филм, в нещо лично. лично и единствено и магическо.
и е хубаво.
и може да има много по-хубави филми, да. но това вече не е важно. и Танцьорка в мрака е прекрасен, и личен, и.. невероятен. но.. не е мой. *свива рамене* 
няма критерии на Любимо с главно Л. то се усеща с душата..

нещо-като-влюбена-съм.
точка.
*вътрешна борба*
не, не съм, мамка му, лъжа.
само се опитвам да се самонавия, че съм влюбена.
(самонавиването е велико нещо, както казах)
защото имам нужда от емо-ция.
и защото отново съм си казала, че ще се променям, а това е важна точка. наистина важна точка, над която почти не съм се замисляла.
но трябва да започна от някъде.
*поема дълбоко въздух*
проблемът ее, чее... смятам влюбването за слабост.
не е предразсъдък или нещо подобно.
не е нещо, което съм решила, но като се замислих е точно така.
от една страна нежеланието ми да тичам след някого, не защото го харесвам като човек, а защото съм хлътнала по него. от друга страна нежеланието ми да приличам на почти всички влюбени-загубени около мен и искреното ми отвращение от купищата любовни излияния и мъки, които чета по блоговете. изглежда жалко. и от трета страна, разбира се, страхът от обвързване.
трябва да променя нещо, да погледна по друг начин на нещата.
проблемът е, че наистина непрекъснато се сблъсквам с любовните въпроси на другите
и наистина намирам всичко това за жалко.
да, да, знам, че любовта е магия. и знам, че ако наистина се влюбя, ще мисля по друг начин.
и точно това ме плаши.
*поема си въздух*
трябва да започна от някъде. наистина.
може би трябва да забравя, това което казах 
и да се опитам да бъда малко по- като останалите. да бъда малко по-смела. да се правя, че ми пука 
(защото, когато става въпрос за момчета съм по-безкомпромисна и от мария, който иска да вярва). 
и да пиша отнесени постове в блога си. 
да.

нямам муза. ама изобщо. имам думи. сумати оригинални и не чак толкова оригинални изрази си чакат реда, но аз просто нямам какво да изразявам.
не е като да имаш за какво да се самосъжаляваш, нали...
а аз съм едно такова неадекватно дете, което постоянно се опитва да направи нещо средно между позитивно мислене и самосъжаление, защото не може и без двете.
и въобще наистина не мога да живея без да се оплаквам. може и само наум. а може и да не се оплаквам. важното е да има за какво да се оплаквам.
мда.. и, да, ще се оправя. и не, не се оплаквам.

[23:25:10] Ерин каза: Би ли продала душата си на дявола и за какво?
[23:29:00] Dreamer каза: Това ме беше питала един път. :) и ти бях отговорила - не. не че ми е толкова ценна, но не съм измислила какво да искам в замяна. Просто няма такова нещо, което да искам толкова много и да не вярвам, че мога да го постигна сама.

всъщност, като се замисля, не знам дали е точно така.
тоест, така е, аз не изневерявам на тези си принципи,
но има моменти, в които наистина давам..всичко.

самонавиването е велико нещо
и когато седиш във ваната и повтаряш едно и също,
докато водата не стане ледена,
всичко е възможно.
и не че не мога да разбера другите,
разбирам всички, и там е проблемът.
защото нали знаете, че във войната най-страшното нещо е да разбереш врага. разбереш ли го, прощаваш. простиш ли, губиш. (затова не мога да споря)

just me

идва моментът, когато оставаш сам с морето.
защото в края на краищата сме само ти и аз, нали?
и когато през януари чуваш щурец в автобус,
това определено е добре.
и дори някой да те обяви за луд,
и дори ти самият да се чудиш дали си луд,
това определено е добре.
и когато чуваш писъците на чайките
и усещаш мириса на морето,
което е на стотици километри от теб,
това определено е добре.
защото е по-добре да започнеш ново начало с щурци и море, нали?
и нищо не може да те лиши от мечтите ти,
от музиката ти, от чайките ти,
когато те са в главата ти, нали?
и това определено е добре.
защото в края на краищата сме само аз, ти и морето, нали?
и никой не може да ти отнеме вярата,
когато вярваш в нещо красиво.
а това определено е добре.

higher than hope...