задуха септемврийският вятър
отвя последните надежди на спокойното лято
и аз не съм добре, вече не съм
подгонена от миналото във всеки мой сън

спомените са далечни,
с оттенък на залязващо слънце.
вълни ме гонят безмълвно
есента идва и моя ще бъде
но лятото отмина ни тъжно

септември ме плаши. и не че не го чаках с нетърпение... просто нещо ми се струва грешно. за три дни успях да сънувам всичките ми познати, които са далеч от мен. да не говорим колко пъти сънувам, че съм на морето пак. и все трябва да си тръгвам по-рано, отколкото съм мислила, все някой закъснява за среща или изобщо не идва и не се виждаме, все съм в някое кафе, но нямам ВРЕМЕ! време, време, време, време...
и имам още десетина дни ваканция и не съм свършила нищо това лято и, о боже, нямам време!
и не съм чатила с никого от векове и, ерин, липсваш ми, и ще се депресирам вече, и имам нужда от вода... хъм... *поема си дълбоко въздух*

"Искам да кажа, че винаги съм се чувствала като глупачка защото не съм могла да продължа просто ей така:
Някой хора просто имат любовна връзка,или цяло приятелство...скъсват и забравят.Те продължават като че ли сменят марката на храната за закуска. Чувствам че никога няма да мога да забравя някого с когото съм била, защото всяка личност има свои собствени качества. Не можеш да замениш никого. Загубеното си е загубно. Всяка връзка, когато приключи, наистина ме наранява, не мога и да се възстановя напълно. За това съм много внимателна когато се обвързвам...защото боли прекалено много.
Дори да бъдеш зарязан, всъщност аз не правя това...защото от човека ще ми липсват най-обикновените неща. Сякаш съм завладяна от дребните неща.
Може би съм луда, но когато бях малка майка ми ми каза, че винаги закъснявам за училище. Един ден ме проследи, за да разбере защо. Гледах кестените падайки от дърветата, търкаляйки се по тротоара... или мравки пресичащи улицата, начина по който листата хвърлят сянка по дънера на дървото. Дребните неща. 
Мисля че и при хората е същото. Виждам ги в малки детайли, толкова специфични за всеки един от тях. Това ме кара те да ми липсват и винаги да ми липсват. Никога не можеш да замениш някого... защото всички са направени от толкова красиви, специфични детайли."

уел, това се опитвам да го опиша от много време и все не успявам, и понеже наистина рядко съм срещала нещо, което толкова близо да отговаря на собствените ми чувства, просто цитирам.

времето - крадец на емоции

и точат се дни и години.
никой не знае защо, нито как.
страстта винаги накрая умира
безвъзвратно, безследно,
без следа и без знак.

и не би черни нощи беззвездни,
не би тъжна нова луна.
очите на времето са безбрежни,
сломяват със поглед те всяка съдба.

денят загива отново. и отново.
да останеш себе си не е лесно.
не съм аз да знам, не си ти,
всички потъваме в тази преходна вечност.

и мислите на времето са злокобни,
унищожават този свят час по час,
убиват всяка страст и надежда,
крадат емоциите сълза по сълза.

before sunrise

Daydream delusion, limousine eyelash 
Oh baby with your pretty face 
Drop a tear in my wineglass 
Look at those big eyes 
See what you mean to me  
Sweet-cakes and milkshakes 
I'm a delusion angel 
I'm a fantasy parade 
I want you to know what I think  
Don't want you to guess anymore 
You have no idea where I came from 
We have no idea where we're going 
Lodged in life 
Like branches in a river
Flowing downstream 
Caught in the current 
I carry you 
You'll carry me 
That's how it could be 
Don't you know me? 
Don't you know me by now?


уау... ай мийн... уау... 
това беше... впечатляващо. 
изгубих си граматиката, извинете ме, отивам да си я търся. :Р
*препоръч*

death cab for cutie - soul meets body

не веднъж са ми казвали, че обичам да критикувам другите и да им натяквам разни работи, без да мога да видя себе си. и не го отричам. имам идеали за другите, имам граници, имам очаквания, претенции. и за себе си имам, но все по-често започва да ми се струва, че винаги прекалено малко съм се вписвала в тях. пречи ми, че не мога да се погледна отстрани. просто не мога. осъзнавам, че не съм точно това, което бих искала да бъда, но не мога да преценя къде греша и как да се променя. ама изобщо.

и.. не знам, всъщност, какво да правя. просто не мога да продължавам така, трябва да се променя, а нямам представа откъде да започна.

имам нужда.. някой да ми посочи къде греша. никой не се навива да ми каже какво не харесва в мен, било от лицемерие, страх да не ме нарани, или просто не ме приема насериозно. а аз толкова отчаяно се нуждая от малко критика :/ ъх...

------------------------------------------------------------

perfume - the story of a murderer
sex and the city s6e1-9
бригада е3,4
blue velvet

------------------------------------------------------------

garbage - milk

another travelin' song

Well I'm changing all my strings
I'm gonna write another travelin' song
about all the billion highways
and the cities at the break of dawn.

това съм аз. колкото и да не ми харесва мелодията на тази песен.

обичам пътуванията почти колкото изгревите. обичам... новите места. обичам да се губя (което става трудно). обичам... чуждите съдби. защото всяко непознато място е познато за някой друг. безличните ми сгради са дом за някого. човекът, когото подминавам по улицата значи всичко за друг. песен, която чуваш за пръв път е любима на някого. обичам да се опитвам да вникна в живота на другите. много е странно и хубаво и тъжно. сякаш осъзнаваш колко много хора, места, песни изпускаш...

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

sex and the city s04e12-18 , s05e1-5 (напредвам)
бригада e02 (хмм)
love actually (няя)
lost highway (има червени пердета! не бях забелязала. 
и все пак е мноого готин филма *емотиконката с веждите*)

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

no doubt – don’t speak

ден втори. или по-точно нощ.

обърквам стъпките във поредния танц
падам и ставам, но вървя ли изобщо?
никой вече не пише песни за нас
нощта е безкрайна, ала нощ ли е още?

липите вече не разговарят със мен,
напук изгасна лампата под твоя прозорец
когато вървя аз сам нощ и ден,
кажи ми, има ли смисъл? защо още се моля?



и жълтата луна, тя не знае отговорите,
а дъждът говори само с сълзи.
чакам студения изгрев над покривите,
а сивият град мълчи ли, мълчи.

понякога ми се иска да имах посока,
да имах любима звезда във нощта.
поглеждам нагоре, в небето високо,
и чакам самотно аз любовта.

в очакване на деня

тиха вечер, звезди до безкрая
стъпките ми отекват по мокри павета
накъде съм тръгнал - къде ти да зная
да срещна тебе - къде ти късмета

не съм изморен в малкия час на голямата нощ
тъжни очи ме гледат от тъмнината
какви са тези кални прозорци, порутени къщи?
какъв е този пир на разрухата и самотата?

и нима няма утеха за тия липи,
че така трескаво шепнат под мойта тераса?
не са ли малко стари за мръсни шеги?
разглеждат ме докато вървя край реката.

и с уличните лампи приятел аз станах
да ми казват те тайните на нощта
да спя аз престанах, да се смея - забравих
къде ли са първите лъчи на деня?

city child

обожавам шума от нарядко преминаващите коли нощем, мокрия асфалт на улиците, в който се отразяват оранжевите лампи, бучащите машини за чистене и камионите за боклук рано сутрин, изгрева между покривите на блоковете, докато сякаш целият свят спи... липите и пейките под терасите...

но най-вече нощем и най-вече когато вали. обожавам го. :)

summer's gone

все пак е хубаво вкъщи xD
няяя (това е в силно положителен смисъл. защото обикновено никой не ме разбира правилно като кажа 'няя')
гадно е да ходиш на много места и да живееш на много места, защото се привързваш и в един момент се оказва, че където и да се намираш, нещо ти липсва. обаче някак успявам навсякъде да се чувствам у дома и това е добре.
в главата ми се въртят всевъзможни карти, белоти, бири, гласове на хора, които няма да видя скоро.. липи, брези, автобуси, пътища, миризма на мухъл, звук от асансьор и камион за боклук. снощи с Вяра си устроихме една много меланхолична последна вечер на пейките пред блока с много прегръдки и i don't wanna miss a thing.
лятото свърши, но песента все пак е mad about you и единственото, от което имам нужда е сън и висене пред компа. 
не съм писала нищо от векове и дори не съм сигурна, че още помня как ставаше, но август и септември са ми плодородния период, така че...

п.с. обичам камиона за боклук в неделя сутрин. ама много. това е важно.