звездите са на една ръка разстояние...
малки светулки в огромна гора.
душите са жертва на поредно незнание...
еднодневките са обречени на самота.

страховете изгарят те,
надеждите се топят.
умрели копнежи разпадат се
в теб и във мен,и в нощта.

светът забрави да се върти.
слънцето не изгря тази нощ.
някой бавно убива мечтите ти
с твоя най-любим нож.

като непрочетена книга съм,
под твойта възглавница.
разочаровала била съм,
още от първата страница.

бавна песен чуваш насън.
разбират я всички и никой.
като бавна песен скучна била съм.
разбират ме всички и никой.

есента ме докосва отново.
правя силно кафе на стария дъб.
съдбата ми е съдбата ти двойно.
есента е отново на път.

From the darkness, I walk into the light
From the day, I walk into the night
From the shadows, I will appear
With a message, for all who will hear

For the weak of heart, I will be strong
To the defenders of faith, I will belong
To the last of us, fight till we die
Till the keys, of the kingdom, are mine

All stand together
For the world to see
Now the time is right
To live out all our dreams
Say the words forever
Your strength will never leave
If you want to win the fight
Say, "I Believe"

you'll never hurt me again...

потъвам сладко
в мириса на горчив парфюм.
това не е като да пишеш за емоции.
говоря студено
с гласа на плачещата си душа.
взе любовта ми,присвои си я,
открадна я,и не ми я върна.
защо?
защо взе част от душата ми?
но няма значение...
и аз си откраднах по нещо от теб
няколко кратки мига
и скъпи спомени.
гледай усмивката ми
докато
плача.

старите ми черни очила се счупиха.
същите онези,през които обичам да гледам хората без те да знаят,че ги гледам.онези,зад които плача,докато устните ми се усмихват.онези,които купих от Бургас миналия 31ви август.и които още миришат на моето лято.наистина миришат особено...на тротоар с разкривени изпочупени плочки,които никога няма да забравя.и кафе,и....пръстите ми треперят,съжалявам.пък и се отклоних от темата.
очилата ми се счупиха.
залепих ги с хубавото лепило.
обаче пак се разлепи.
така да стои.не пречи
засега.

дано не се счупят сериозно.
хората ще видят сълзите ми...

у-дома

съвсем леекичко губя сили. просто искам у дома. за пореден път. обаче сега е по-трудно. защото меките килими на у-дома са ги нагънали и прибрали в мазето, и ще ги изкарат чак на есен. е, есента не е далеч. но килимите ще бъдат прашни и със сплъстени косъмчета, когато успеят да счупят катинарите на старата врата. и, просто, разбираш ли, просто в мен още е споменът за чисто нови килими и миризмата на у-дома. казах ли ти, че са червени? кърваво червени. и много пухкави. и като стъпиш кракът ти потъва... и е хубаво дори през лятото. защо им трябваше да ги махат?

лъжи ме.
пей ми за тъмни нощи и чаша кафе.
само това искам.
а аз ще седя до прозореца и ще гледам тополите.
сивият прозорец от сънищата ми.
лъжи ме.
и животните имат души,нали така?
и цветята,и пеперудите.
и стиховете имат души.
но ти нямаш.
не ме заблуждавай,не заблуждавай себе си.
лъжи ме,но не ме заблуждавай.
само не казвай,че все пак ме обичаш.
защото аз не вярвам в теб
и празната ти обвивка.
нощта има крила.
но ти нямаш.

е,не мога да се оплача,че ми липсва муза.
друг е въпросът какво се получава.
няма значение.просто се опитвам да забравя.
и да се отърва от отрицателните емоции по най-добър начин.

говори ми.
опитай се да ме убедиш,че кристалната чаша е цяла
и единственото,което пострада е покривката.
горката.
сега ще трябва да стои е петната от вино,
докато нечия грижовна майка не я натопи в белина.
опитай се да ме убедиш,че потта по челото ми...
е просто,защото съм се опитвала да вдигна
нещо прекалено тежко,и всичко ще е наред,
когато взема кърпичка от познатите ти ръце.
ако пожелая да я взема.
опитай се да ме убедиш,че няма средни крайности
и сиви шахматни дъски.
опитай се да ме убедиш,
че само по филмите има измамници.
и пропусни да кажеш,
че само по филмите има щастлив край.
говори ми.
опитай се да ме убедиш,
че светулките не се зли насекоми,
а еднодневките живеят вечно.
опитай се да ме убедиш,
че никога не съм била крайна,
не съм била лоша,не съм била нахална.
убеди ме,че имаме крила.ние,а не аз.



може да ти повярвам.

only when I lose myself

черен сатен покрива нежно
черната ми душа
аз губя,всяко нещо
губя себе си
губя света
губя всичко
малка пеперуда
пърхащи мисли
звучащи цветове
красиви цветя
щастие
не-щастие
губя себе си
губя света
губя всичко
топя се в дъжда
проста усмивка
отчаяно търси любовта
изморена усмивка
загубила всяко 'тук' и 'сега'
аз губя себе си
губя света
губя всичко

has someone taken your faith?
ами,да.паднах.загубих всичко.загубих основите.
а за жалост не съм от хората,които имат план Б.
и всъщност нямаше да опитвам отново и отново,нямаше да се опитвам да спася нещо мъртво,нямаше да обичам нещо чуждо,ако вярвах,че мога да намеря това чувство у някой друг.но не вярвам.

Имало едно време едно момиче,което имало всичко.Но тя имала нужда някой да й покаже,че има всичко.Всички дотолкова били свикнали да я виждат щастлива,че никой не знаел,че дори тя не знае вече дали е щастлива.Трябвало само някой да й го напомни.И един ден й омръзнало,оставила приятелите си,оставила Всичко и тръгнала по света да търси Този,Който Ще Я Разбере.През целия път плакала.Не защото оставила Тази,Която Я Разбирала,а защото не вярвала,че някога ще намери отново някой,който да я разбира така.Момичето можело да повярва във всичко,а надежата му била безгранична.Обаче за това нещо тя нямала вяра.Така и не повярвала,че някой ден ‘ще го намери у някой друг’.И продължила да върви.Някои казват,че и до днес обикаля земята на длъж и шир и търси да намери онова чувство отново.

днес малко прекалих с черния молив за очи.
а розовият лак за нокти страшно си отива с гръвната с шипове.
това съм аз.
страниците на календара са прекално тънки за мен,обаче.
дните се оглеждат в гладкото езеро
и преди да усетиш са се изнизали подло.
времето лъже повече от всякога,за жалост.
а на безразличието му е време да излезе във ваканция,
да си почине малко.да се попече на слънце.
и ако иска да си остане там завинаги.
а аз имам нужда от време и черен път.
и от теб.

обаче аз те помня друга :/

...to lose....myself....и смисъла...

мъчително очакване разкъсва старите рани.
боли ме до смърт,
но сълзите не идват.
копнея да пиша,
но нямам вдъхновение.
защото цветовете на всичко
изчезват за миг.
прекалено бързо се стопи смисълът
докато аз се топя в твоята безразличност.
отново нещо ми липсва
и 'този път не си ти' е лъжа.
защото ми липсваш,миличка.
и етикетите казват лъжливи цени.
и обещанията за купони и щастие
нищо не значат.
отново загубих смисъла
за миг.

заспива душата ми в сладка наслада,
чакайки с тръпка гореща зора.
пак мачкам чаршафите,отново засмяна,
поглъщайки с очи красота.

прегръщам вълните на лятно море.
стопявам се кротко под жаркото слънце.
теб обича завинаги мойто сърце.
и виждам красотата във всяко пясъчно зрънце.



не ме бива да пиша за щастие :/ тъжно,но факт.

виждам как сълзите се стичат по бузите
белите рози умрели са,знам,много отдавна
опитвам да гледам
и виждам единствено пеперудите,
оплетени в своята смърт
умиращи
мечтаейки за свойта поляна.
и листата шумят
о,да.
там,на края света
диво животно си ближе последната рана...

изстивам в ръцете ти
превръщам се в пепел
умирам в нозете ти
отлитам със шепот
прелитам в пустините
отварям небето
изцелявам крилете ти
а аз падам нелепо
придържам сърцето ти
подхлъзвам се леко
ще милвам лицето ти
отивайки си
лека полека

само,само,само и само ти

заливът стихнал е,
ветровете поспрели.
остаряваме винаги,
под върби остарели.
и слънцето пари ни
със лъчите червени.
кожата влажна е.
морето синее
и се отразява в очите,
небето-в душата,
сърцето-в сърцето...
сърцето...
и ето заспали сме
под вечни звезди.
и пак кацат комарите
под стари върби.

върнах се.
всичко си става както преди.
макар че още чувам вълните,които се разбиват под прозореца.