изгубвам се някъде дълбоко в лятото. и ми е толкова трудно да вляза в пласибо-настроение, но няма да ги пропусна само, защото не съм в подходящ период. а депеш не мога да ги слушам. прекалено много човъркат в мен след като пратиха всички за зелен хайвер.
и... не мога да пиша. не мога да пиша дори постове тук, какво остава за поезия. надявам се, че... е просто малък(?!) период. дъъ... не, че съм празна. и не че нямам нужда да споделям. просто не става и... дъъ...
а лятото.. лятото е...

танцувам.

плача само, когато си позволя да осъзная колко ранена съм със своите интернет приятелства.
и колко самотна съм с любовта си към покривите, нощния град и морето.

никога не съм се имала за самотна. но може би съм била сама. нима откровеността ми с почти непознати не е защото нямам с кого да споделям?

обичам да драматизирам. но това не значи, че не ме боли.

sing for absolution

аз и без това не съм била истински тук.

If there's a bustle in your hedgerow, don't be alarmed now. 
It's just a spring clean for the May Queen

просто скачам на едно място (замества крещенето), докато не остана без въздух и без сили. дори не знам какво ми трябва, за да изляза от това състояние на тиха борба с времето (примерно) вътре в мен. промените ми не са достатъчно бързи и разтърсващи и се оказвам застанала срещу стари емоции. на едно място. не е като да не се забавлявам всеки един ден. просто имам спешна нужда от нещо, което още не знам какво е.

david bowie - bring me the disco king

аз наистина наистина вярвам в нас, Вихър

тръгвай си
нямаме нищо. (за губене?)
но без доверието е време да си тръгваш
не те пускам в къщата си
нима мислиш, че ще те пусна в сърцето си?
да си идеален не е достатъчно
така че си тръгвай
не те пускам в леглото си
ти ме пускаш във твоето
просто е време
не ми се граби повече от теб
не ми се играе
аз си тръгвам
ти и без това не си бил истински тук


опитвам се да пиша за момчета. дори не е точно това, което чувствам. нищо не чувствам.

в песните съм затворила греховете си,
изпяти тихо, полугласно.
поезията е моето изкупление.
изповед, признание или бягство.
всичко, което имам са думи –
знаменца на личната ми победа,
малки емоцийки,
които колекционирам.
само когато успея да се изразявам,
разкривам себе си
и оставям онези малки трънчета,
които ми пречат да спя
и да живея.

----------------------------------

имам нужда да пея
да пея докато гърлото не ме заболи
и накрая не остане нищо за казване
да крещя над покривите
докато събудя деня
докато не преобърна малкия свят
и не променя цветовете му

carpe diem

"We are dreaming of tomorrow and tomorrow isn't coming,
We are dreaming of a glory that we don't really want.
We are dreaming of a new day when the new day's here already.
We are running from the battle when it's one that must be fought.

And still we sleep.

We are listening for the calling but never really heeding,
Hoping for the future when the future's only plans.
Dreaming of the wisdom that we are dodging daily,
Praying for a savior when salvation's in our hands.

And still we sleep.

And still we dream.
And still we pray.
And still we fear.

And still we sleep."

сънищата ми са изплетени от полу-забравено чувство на летни нощи. когато лежиш на голямото легло почти гол, усещаш гладките чаршафи, а прозорците са отворени, полъхва горещ вятър и можеш да чуеш гласовете на хлапетата на площадката долу съвсем ясно. и просто лежиш в тъмното. някъде гръмва чалга, но бързо заглъхва. навън е тихо, но кипи от живот. след малко започва да ти става хладно, пък и комар ти бръмчи в ушите, затова придърпваш чаршафа и се завиваш. мислиш да си пусниш мп3то, но в главата ти звучи цял плейлист на един дълъг ден и без да усетиш се унасяш с припева на някой летен хит, който не би трябвало да харесваш (точно тии, във горещи нощи, точно тиии...). спиш безпаметно. и ако е неделя, по изгрев ще чуеш камиона за боклук в съня си. няма да се събудиш. само ще се обърнеш на другата страна и ще потръпнеш от сутрешния студ.


Dj Tiesto - Tears From The Moon

и съм сама
и съм чужда и дива
и танците ми не са за двама.
не вярвам
във вярата ви
в семействата ви
във любовта ви.
и съм студена
и чужда и дива.
стените ми
са по-високи от вас.
във моя свят
няма място за двама,
нито някъде има място за мен.
защото винаги съм била диво животно
и винаги чужденец.

животът би могъл да е много лесен. ако ние бяхме лесни. но изход няма и няма да има, докато не знаем кои сме и какво искаме. въпреки това е някак успокояващо да осъзнаеш, че проблемът е само в теб. и е в твоите ръце, съответно (което само дава чувство за сила, но не променя нещо особено, но все пак). всичко е от гледната точка.
и ако успея да разбера себе си, може би ще мога да.. направя изборите си.

----------------------------------------------------------

Остава – Лондон? Париж? Берлин?

свиквам с всичко ужасно бързо, което е лошо, защото се привързвам, но е добре, защото мога да свикна със загубата.
и не знам къде съм. изобщо не виждам къде се намирам. кръстопътищата ме разпъват на кръст и не мога да разбера посредата ли съм или в прекалено много крайности.
сънувам лондон!париж!берлин! и насън се боря със себе си.

омръзна ми да търся себе си.

никой (освен аз, от време на време) няма право да плюе остава, ей!

slaying the dreamer

вече никой не ми липсва. осъзнах, че съм изтрила голяма част от значението на тази дума от съзнанието си много отдавна. и съм си затворила очите.
обаче всички сме damaged. избрахме да се борим за усмивките си докрай, да, и никой не може да ни ги отнеме. но ние всички сме осакатени отвътре. от ‘ако’-тата, от разтоянията, от неизречените думи. който може, нека го отрече.

добре де, човек никога не може да има всичко. но всъщност никога не може да бъде щастлив с това, което иска да има. винаги искаме да бъдем някой друг. и като погледна назад мисля, че е най-добре просто всички да се откажат от каквито и да е планове за промени и самоусъвършенстване, защото само става по-зле. известно време имах проблеми с плана да бъда, каквата бих искала да бъда. после открих, че не е толкова трудно. но сега не знам дали изобщо е имало смисъл. най-отвътре аз съм си същата. само дето ми липсват депресарските настроения, искам да мога да плача повече, да не бъда чаак толкова цинична и да мога да се влюбвам.

увиваме всичко в цветна хартия,
за да го запазим по-дълго.
слагаме големите си сериозни документи в рамка.
да не се изтъркат.
прибираме амбициите си
за ‘когато им дойде времето’.
но в края на краищата
никой от нас не живее толкова дълго
и сърцата ни остават
на спретнати малки пакетчета по рафтовете.

окована съм в противоположностите си,
но това са моите противоположности
и ако трябва ще хвърлям ези-тура за избора си
докато монетата се изтърка по плочките
но няма да се отрека
и няма да се оставя посредата
на думите и на кръстовищата
колкото и да боли посоката ми
защото крайностите са ми в природата

shut your eyes and think of somewhere

не мога да погледна в краката си
от страх, че погледът ми
ще остане забит във земята.
(нормалните) хора са луди със затворени очи.

rainbow eyes

вдигаш очи към заслепяващите прожектори,
примигваш, но знаеш, че са само в твойта глава.
публиката е няма, с въображаемите си викове,
залата е празна, билетите - без цена.

и се качваш спокойно, бавно на сцената.
горда, потопена в някаква суета.
но не знаеш предварително каква ти е ролята,
нощта избира между стотината ти лица.

тази вечер ще бъдеш танцьорка, актриса и клоун.
очите ти са всеки път различни на цвят.

21.о2.2оо9

нищо определено. нищо ново.

аvoir la musique dans le sang

Gitan
Je rêvais enfant
De vivre libre comme un gitan
Je voyais des plages
De sable noir
Où couraient des chevaux sauvages
Et je dessinais dans mes cahiers
Les sentiers secrets
Dse montagnes d`Espagne

Gitan
Quand plus tard
J`apprenais mes premiers accords de guitare
Sur les routes je partais sans bagages
En rêvant
D`autres paysages
Où je suivais les gens du voyage
Dans leurs caravanes
Au son des violons tziganes

Refrain
Vivre ma vie comme un gitan
Avoir la musique dans le sang
Et pour l`amour n`avoir dans la peau
Qu`une seule femme à la fois
Vivre ma vie comme un gitan
Vivre ma vie comme je l`entends
Avoir la liberté pour drapeau
"Sans foi ni loi" pour credo