и все пак
 
всичко е преходно and it's ok

хората са долни същества
(но)

светът е много много красив.

себе си съм. леле, колко съм себе си!
*разперва ръце*
чета хронологии отпреди година и, за бога, колко съм била тъпа!
по него време, де да знам, се опитвах да докажа разни работи на себе си, да бъда безразлична, да бъда някой друг. и съм се държала като.. патка.
поне го осъзнавам. е, ако и сега мисля по същия начин значи не съм научила нищо. едно от нещата, които харесвам в себе си е, че съм искрена. докрай. и нямам намерение да бъда обратното. никога повече. и никой не може да ме убеди, че дистанцията е хубаво нещо(дори да ти спасява живота, какъв е смисълът, когато... не ти пука?). 

beautiful day without you

стиховете ме обгръщат и утре ще ме отнесат далеч.
ще те догони слънчева усмивка, хвърлена през рамо.
пътища. мечтите винаги са били там, напред. но
деца на зимното море сме, това не ще да бъде нашто лято.


тези дни съм се отдала на спомени и меланхолия. слушам разни стари песни, които свързвам с какви ли не нямащи-нищо-общо-глупости. бе, лигави работи. :Р  и направо се претрепвам по улиците от бляне по покривите. то от такива дози аризона дрийм и стълбища... ходя като надрусана. :Р ноо няма лошо. 
а, и, споменавала ли съм, че имам плюшен язовец на име михаел жерар? :Р сериозно!

понякога ми трябва само черен молив и чаша кафе.
да изрисувам усмивки по ъглите на листите
и слънце високо в замръзналото зимно небе.
да мълча, докато графитът се размаже под пръстите.

понякога ми трябва само песен и самотен син плаж.
неми танци и пясък в обувките
и вълни под прозорците на моя мъничък свят,
пръски по тялото, сол по устните.

понякога ми трябва само една пътна карта
да се спусна по пътищата в безкрайна игра, неудържим бяг.
няколко билета за никъде, може би,
и смелост да застана пред нечии праг.

понякога ми трябваш единствено ти.
да те усещам някъде близо, в сърцето си,
да се хванем като деца за ръце, да заминем,
да посрещнем залеза далече, завинаги.

и... сега накъде? на кръстопът съм. винаги по това време на годината съм на кръстопът. и трябва да си призная, че миналата година сбърках. и сега всичко е пак пред мен. но не е толкова лесно, колкото беше тогава, изобщо не е. и трябва да продължа нанякъде, а нямам представа накъде. пък и време няма..
освен това трябва да измисля няколко реда пожелания за рожден ден, но най-много да се разрева. тези дни съм на ръба. цитират ми се тъмни нощи, но нито имам силата и нервите, нито смелостта и непукизма, които имах преди време.

п.п: ерин, ами Изкуплението, а? а? да не го е писал свети петър? :Р

suicide notes and butterfly kisses

подхлъзнах се някъде по нотите
между празното място в душите ни
и избеляващата надежда на бъдещето

не е като нова рана
просто дълбока стара такава

и не знам времето колко бързо лекува
но дано да е бавно
дано да е бавно



някаква тръпка в гърдите
ми показва остро, че все още дишам
някаква емоция извира, черна и бяла

спомените да умират още е рано
моретата се бушуват
песните крещят, повтарят

и ако заглъхнат със утрото
дано да е бавно
дано да е бавно

This is my toothpaste moment, O’ i need to flash a smile
I’ll be the super absorbent man, Watch them flock to me in single file
And i need to do it with style, I need to keep me up to date
So when i sung around another mile, It’s so overrated how we underrate

I dance in tune with what I fear, to do adrenaline
Completely rapt with what i hear
When passion colors everything
The songs I sing from way up there to deep within
The face i wear, behind my grin
The price i paid for my original sin
Everything, Everything, Everything

I’ve a mind for simple things, The things are not meant to simplify
There’s always some loophole technicality, You buy into and pay until you die
And money doesn’t bring me joy, It’s more a darling dead weight
In essence to i lost my appetite, It’s underrated how we over rate
I dance entangled with my dear, she pulls my every string
Completely trapped yet never here

When passion colors everything
The songs I sing from way up there to deep within
The face i wear, behind my grin
The price i paid for my original sin
Everything, Everything, Everything

And when I’m finally brought to my senses
(and the earth and sky revolve)
Prayed the rain on my parade
(why won’t you let me clear your mind )
Before I’m back to my defenses
(i delight to way to hear)
To watch the whole thing escalate
I dance in tune with what I feel, to do adrenaline
Completely rapt with what i hear

When passion colors everything
The songs I sing from way up there to deep within
The face i wear, behind my grin
The price i paid for my original sin
Everything, Everything, Everything


има някои грешни места, не можах да намеря верен текст, но няма значение. главното е... the passion... to be continued...

that wind...

"The autumn wind was gusting hard, dancing the dust around the square. It smelt of smoke - not Paris smoke, but the smoke of my childhood, not often remembered - a scent of incense and frangipani and fallen leaves. There are to trees on the Butte de Montmartre. It's just a rock, its wedding-cake icing barely concealing its essential lack of flavour. But the sky was a brittle, eggshell colour, marked with a complex pattern of vapour-trails, like mystic symbols on blue."

може да ви звучи познато, а може и да не ви.
бонбонените обувки.
ако някога пиша, ще пиша така. страшно много описания, без да става скучно. а създава една такава атмосфера... ех.
на трийсета страница съм и се разтапям на всяко изречение. бях забравила колко обожавам начина на писане на джоан харис.  не знам действието нататък как е, но не ме и интересува. обожавам стила на всяка дума, израз, описание, сравнение. докато при другите книги гледам цялостното развитие, тук ме пленяват отделните неща.

и, да, говоря за себе си. далеч съм от мисълта, че особено много хора ще сметнат книгите на джоан харис за страхотни и впечатляващи. но аз съм пристрасна. :) и съм безкрайно щастлива и у-дома, въпреки гадното настроение, в което бях тези дни.

май е. уж началото, но докато се обърна ще е свършил. остават ми някакви нищо и никакви петнайсетина дни училище общо. естествено, това е повод за радост. но в същото време ме обгръща едно странно усещане, което до скоро не можех да си обясня.
чувствам се на ръба. краят на учебната година. краят да едно и началото на друго. и това ме плаши. юни не значи просто ваканция, лято и море.
значи мечти. осъществени и неосъществени. осъществени, които ще е по-добре да не се осъществяват и неосъществени, които е добре да останат такива. и разни други, които не могат да се категоризират.
значи живот, който обожавам, но ми е чужд до мозъка на костите.
значи начинания. за които ме е страх да мисля, малко или много.
а освен всичко, краят на учебната година значи край на един период, който сякаш никога няма да свърши или поне не толкова бързо. още един знак колко бързо лети времето. и не искам да го осъзнавам. според биологичния ми часовник още сме началото на март. от две години някъде се е развалил и това много ме дразни. а може би времето се е развалило. :/
все тая. като цяло това, че идва юни, когато аз съм в настроение да ям портокали, да нося ръкавици и да си стоя вкъщи на топло при компа и уроците, ме плаши и ме кара да се чувствам неуютно.

чувствам се като крадец на музика. не със основание, но не и без. и не знам дали съм споменавала, но ако не съм, тук е мястото да кажа, че мразя да обожавам нещо, което някой друг обожава. а също така мразя да изглежда сякаш ми пука, когато не ми, а още повече, когато ми. 
и мразя да драматизирам, но още повече мразя да се правя, че всичко е наред, когато вътре в мен не е. и мразя да рева на песни, за които дори не съм помислила, че ще ме докоснат.
 
и така. *поема дълбоко въздух и си пуска Стълбището*

не ми обръщайте внимание.

този блог изглежда толкова зарязан. не се е случвало да не пиша толкова дълго. ласт.фм-ът ми също е хванал прах.  този път никъде не съм ходила. тук бях. просто малко почивка. прочистване от форуми, блогове, чатове и компютърна зависимост. наблегнах на книгите, филмите и спането (сигурно се питате ученето къде влиза в тази схема. еми, не влиза xD).

дните се нижат много бързо и не мога да кажа, че ми е скучно.

I dance in tune with what I fear, to do adrenaline
Completely rapt with what i hear
When passion colors everything

I guess that's why it's raining diamonds,
Sweet happiness in tears.
Crying Heaven, shed your diamonds,
Diamonds for tears.

междувременно все още се боря... да не забравя.. чувството.

вали дъжд. много е красиво. 
постоянно съм в някаква еуфория.
вече правим планове за морето. и този път ще отделя повече време на морето и на изгревите. и на вълните. прекалено много ги сънувах.

имам мераци за откриване на нови любими групи. или по-скоро нещо като предчувствие за една група. трябва ми нещо ново и различно и хубаво. и сега имам намерение за пръв път от много месеци, да не кажа повече от година, да легна с мп3то и да слушам и да слушам...