започвам да мисля различно и pain and misery always hit the spot
knowing you can’t lose what you haven’t got не значи нищо за пръв път от... за пръв път изобщо. някакси... тук вече не става дума за нещо, което съм имала или мога да притежавам или мога да изгубя. по-скоро нещо, което... винаги съм имала и ще имам, независимо дали ще чувам ‘обичам те’ или не.

So please remember that I'm gonna follow through all the way.
не че това някога се е променяло.

не съм отговора
така както ти не си въпроса
не съм отговора
и не зная къде да го търся
не знаеш къде да го търсиш

защото ние не бяхме
и не ще бъдем
просто детски мечти
не, не бяхме
и не ще да се сбъднем
дори и във сън
във който никой не спи

и ти не си минало или бъдеще
нито съм аз
защото въпросът е вечен
а отговора
ти не знаеш къде да го търсиш
не зная къде да го търся и аз

time for a little bit more faith

днес есента ме остави намира. поне за днес. и нямам нужда да бягам или да се оглеждам за нещо. аз съм си там, където трябва да бъда. и съм щастлива. тъй де, това е най-важното.
ноември е, аз съм си у дома, слънцето ми пече в очите... мисля, че е време за малко повече вяра, надежда.... и любов. време е за усмивки, дюдс. ; Р

о, ноември е
свивам се
като дете в одеалата
с френските песни
и есента
и ще излъжа
ако кажа,
че не съм цяла,
но ще излъжа
и ако кажа,
че не ме боли
и наистина сякаш
прегръщам ноември
в леглото ми
и в сините парфюми.
не ме съди
оставам безпомощна
пред него
винаги.
въпреки, че отричам,
май съм
дете на лятото,
обичайки ноември
със сълзите си

----------------------------------------------------------------------

garou - le temps nous aime - любов от пръв поглед беше :Р

летни приказки
те още разказват.
а ние сме и повече
и по-малко
от това, което бяхме.
и днес страхът е по-голям
и думите по-болят.
можем само да стоим
и да се молим.
да се надяваме
и да плачем.
самолет ме разделя от теб.
нищо ново.
просто днес
търсим нещо сякаш загубено.
търсим ръцете си,
цигарения дим.
търсим се през километрите.
и се намираме в песните.

сълзи.
размазан черен молив.
но не моят.
защо ли?
аз не нося грим.
все пак е твоят.
аз не съм си чужда.
дори и да се отричам.
забрави.
не те искам, любов.
имам всичко.
не ми се бяга вече.
крилата ми
не са за това.
не ме дърпай
надолу.
знам накъде да вървя.

можеш да се удавиш в моя свят
спонтанна съм
не се шегувай за намеренията си
аз съм винаги сериозна
ще те обеся на някоя дума
не казвай, че би преплувал океаните -
току виж съм поискала да покажеш

не бъди човек, бъди повече
да си човек не е чак такваз гордост
най-подли зверове се крият в душите ни
по-добре бягай от същността си
и не бъди себе си, бъди който искаш
всеки е себе си – ще не ще
не всеки може да бъде над себе си

изкачването винаги е по-трудно
но за какво са ти стъпала, ако не водят нагоре?

не обичам стъпала, които слизат
предпочитам пързалките
и пожарникарските тръби
но така или иначе при мен няма такива неща
никога не съм слизала на земята

ах, това лято с цвят на кръв

тези дни отчаяно крепя страстта
на върха на начервените си устни.
но с дъжда на есента
страха във себе си не ще да пусна.

и това лято с цвят на кръв,
изплъзващо се рязко под студените ми нокти -
една стара песен с морски дъх,
горещатата усмивка в всички нощи...

но смея се отново с лятното си Аз.
не, нека есента ограби някой друг.
в душата си аз ще пренадлежа
на това лято с цвят на кръв.

03.10.2008

ще заспя пак с изгрева. по пътищата. и не мисля, че се връщам някъде или оставям нещо зад гърба си. просто ще пътувам. така както обичам. 
вече наистина е есен. с дъжда, листата, настроението. и.. пътуване. през есента. по изгрев. с всичките песни в главата ми... не мисля, че светът е това, което би трябвало да е. но понякога може да бъде прекрасен. 

Ерин, пуснах си онова мнение. всъщност нямаше да се поколебая още онзи ден, ако ти не четеше :Р извод=страх ме е от теб xD

изплетена съм от пътища,
минаващи директно през сърцето ми.
безкрайни пътища с безкрайни пътници.
камиони минават по тях,
пълни със страховете на чуждите хора.
розови таксита минават и заминават,
лъскави черни коли и автобуси...
в ремаркета превозват мечтите ми
нагоре надолу.
а сърцето ми е излязло
и се продава на главната магистрала.

завъртулки

завъртулки
опитваш се да ме заплетеш във тях
но няма да успееш
защото това са едни много плоски завъртулки
а аз се хващам само на триизмерни
не те виждам истински
но няма проблем
и ти не ме виждаш
само морето знае
но то няма да каже на никого
и без това е зелено
зелените морета нямат право да говорят
и не ме карай да съчувствам на завъртулките ти
изгубих си емоциите по пътя дотук
не мога
спри да ме настъпваш! 
и свали тази глупава шапка
отдавна не можеш да ме заблудиш
под боите ти няма страст
знам го и без да го виждам
а реалността всъщност е съвсем друга
но май няма значение, а?
когато сме потънали тук
и няма кой да ни гледа
каква е разликата между реалността и това зелено море?


имам страхотно вдъхновение. почти мога да усетя присътвието му. но ми е много трудно да го преобразувам в думи и продължавам да бъда непростимо банална. 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

coldplay - cemeteries of london 

отвратена съм от себе си. xD
слушам остава. а лошото е, че започва да ми харесва. и алтърнатив. и... съм ужасена. наистина. защото съм наясно, че това не е качествена музика. и защото се превръщам в онези... момиченца... с луузър песните, пласибо, белите стихове и отнесените блогове, за които дори бях писала преди време тук (колко много ги мразя, ест).
не знам какво да правя, но май предпочитам така, защото това е, което държи мечтите ми в момента. сериозната музика много я уважавам, но не съм достатъчно земна за нея сега.  
не знам кое е по-страшно – да се превърна в момичетата, които мразя или в голям сериозен стъпил на земята човек. май второто. макар че и двете значат... обикновен човек..

спасявам се както мога.

I believe I believe

тези дни съм... синя. това без да има връзка с краткотрайните ми депресии. просто съм синя. слуша ми се инди, слуша ми се за покриви и зима, пише ми се за отнесени работи, чете ми се поезия, чете ми се нещо морско и поетично. и е хубаво, всъщност. обичам есента и тя ме обича, всъщност. 

поздрав със септемврийската песен.

It's just a matter of time 'til new horizons will unfold 
Tearing down the walls between us 
Resurrect this poisoned world 
Fore the hopes and dreams of all the land are blown into the sky 
There are things worth more than money 
You got to learn to hold them high 
I believe - I believe

илюзия и грешки

разчупваме се на две пред света.
от едната страна са наште мечти,
от другата е страха.

разпадаме се на две части горещи.
от едната страна са успехите,
от другата са нашите грешки.

и отричането не ни прави невинни.
оставаме просто едни оцелели.
и можем да оцеляваме вечно,
но това не ни прави цели.

и сълзите не могат да бъдат цена,
нито можем непоетите пътища да поемем
грешен е винаги избора,
но той ни прави това, което сме и ще бъдем.

имам илюзионни малки болежки и страх.
ние ли правим грешки или грешките правят нас?

театър за двама

оо, гад, продуктивност! и, хеел, не е зле! *скромно*

сцената не е моя този път,
ти не ще харчиш пари за слаби артисти.
аз не ще бъда пак някой друг.
ще се стопя за последно зад тези завеси.

аз имам света и теб на тази сцена.
не съм поредната болка, не съм поредната драма.
аз имам света и теб, но само на сцена.
не съм поредната, но последната ще остана.

не, нищо ми няма на мечтите. никой не може да ме промени да не бъда дриймър. стиховете са за разтоварване. пък и никой не иска да слуша за щастие. хората възприемат болката по-близо. 
помниш ли къде бяхме преди две години по това време? 
но аз ще си взема амбициите и ще продължа. ей така, за идеята. не че виждам смисъла, но ще продължа. този път. засега.

отново и отново заспиваме с изгрева
на болката на нашите загнили сърца.
отново и отново от себе си крием се,
бягайки от нашите изгорели слънца.

черно и бяло редят се квадратите
по диагоналните кръгове на наште души.
изгубваме себе си в вихрите
погубваме ден след ден наште мечти

банална съм. изобщо не ме гледайте. и съм есенна. но съм добре. наистина. ще си изкарам синия парфюм. и ще бъда есенна. и ще бъда синя, а не червена. всичко е окей. защото пролетта ще дойде пак. тя винаги идва. и ще е хубаво. и сега е хубаво. и понеделниците са хубави, все пак.