времето се стича по замъглените стъкла,
отмивайки мудно прашните спомени.
убийствена гордост и мътна вина
кръстосват се над чувства прогонени.

уморените сини сълзи трудно убиват емоциите,
прекалено солени, на старите рани лютят.
като грешници суетят се останалите -
борят се със себе си, вече без шанс да простят.

изоставените се сблъскват с забравените,
пак някой бърза да каже 'не' пръв.
не са толкова важни заминалите,
отколкото тези, на които обърнал си гръб.

Şebnem Ferah - Çakıl Taşları

Benim çakıl taşlarım var irili ufaklı
Kaybolduğumda yere yayıp yol yaptığım
Çakıl taşlarım var her yerden topladığım
Boşluğa düştüğümde oyunlar yaratıp oynadığım

Benim bir sözlüğüm var unutulmuş bir dil
Oysa ki içinde her şeyin anlamı gizli
Benim bir gözlüğüm var sol camı kırıldı
Taktığım zamanlarda içini gösteren adeta

Nakarat:
Sen hiç 'hiç' oldun mu, birden duruldun mu?
Bulanıkmış berrakmış her suyu içtin mi?
Altında ağ olmadan yerden yükseldin mi?
Tam zevkine varmışken birden yere düştün mü sen?
Düştün mü sen?

Benim hiç boyanmamış dört duvarım var
Çatlaklarından sızıp içinden geçtiğim
Benim hiç yıkılmamış duvarlarım var
Dikkatle baktığımda ardını gördüğüm adeta

Nakarat:.....

Benim bir hikayem var sonunu yazmadığım
Benim bir sevgilim var henüz tanışmadığım
Benim umudum var benim umudum
Benim umudum var benim umudum

Nakarat:....


Камъчета чакъл

Аз имам камъчета чакъл - малки, големи...
Когато се загубя ги подреждам по земята и си правя път.
Имам камъчета чакъл, от всякъде събрани.
Когато съм празна си играя с тях.

Аз имам речник със забравен език.
А всъщност в мен е скрито значението на всяка дума.
Аз имам очила -
Когато ги сложа, сякаш виждам вътре в себе си.

Припев:
Ти някога бил ли си ‘никой’?Неочаквано спирали ли са те?
Пил ли си вода,без значение дали е чиста или мръсна?
Летял ли си над земята без да има спасителна мрежа под теб?
...и тъкмо когато е започвало да ти харесва,падал ли си?

Аз имам стени, които никога не са боядисвани
И през които може да се мине само през пукнатините.
Аз имам стени, които никой не е разрушил,
Като се загледам отблизо... сякаш ти си се опитвал?

Припев.:...

Аз имам приказка с незавършен край.
Аз имам приятел - него познавам още...
И имам надежда, имам надежда,
Имам надежда...

Припев:....

и единственото, което има значение,
са моите чувства. 
в свят, където всичко е преходно,
за какво ми е друго?
и единственото решение
е да се крия във тях.
в живот, където всичко е преходно,
какво остава, освен да бъда истинска?
във миг, където единствената цел е да живея,
оставям всичко, продължавайки да бъда себе си.
забравям всичко,
но чувствата не забравям.
не правя нищо,
просто живея веднъж, обичам и давам.

защото това, което чувствам е единствената истина за мен.


п.п.: не особено поетично, но поне истинско

the last one standing

баси, какво й има на есента...
всички са в лошо настроение, а аз нямам какво да кажа. просто нямам какво да кажа. всички толкова са се вкопчили в изминалото лято, и така не искат да го пуснат, че... не се учудвам защо толкова мразят есента. а тя с нищо не отстъпва пред другите сезони... въпрос на гледна точка и моментно състояние :/ за съжаление.
междувременно аз съм се вкопчила в моя септември и си го гушкам като малко дете с плюшена играчка. много си го обичам (точно този септември, 
защото не си спомням някога да съм обичала септември) . 
още в началото си казах, че не искам да ме будят, когато свърши, 
а ще си го изживея като хората. и си го изживях съвсем прилично. и...
ще го пусна, когато дойде време. : )

рисуват ми се плочки и пътища.
и море ми се рисува.
катери ми се по етажи и стълбища,
по чужди сгради ми се катери.
и по непознати пътища.

мирише на есен и дъжд.
и на сълзи мирише.
но и на смях.
и най-много на море мирише,
и на нас.

описват ми се мокри улици
и есенни приятелства.
пее ми се за тежки облаци
и хладен вятър,
стари спомени
и обстоятелства.

пише ми се за мъгла,
дъжд и студени изгреви.
за наводнени градове ми се пише.
и за наводнени сърца,
и пресъхнали очи.


п.п.: аз си чакам мнението. и без това трябва някой да ми подреже крилцата малко, защото прекалено много взех да си харесвам стиховете.

изборът не е лесно нещо, когато всички противополовности в теб воюват. не може просто да се каже 'да' или просто да се каже 'не' . цветовете се смесват в болезнена вихрушка и, добре, сигурна съм, че синият ми е любим, но как да избера между останалите?... нима съм фалшива, след като мога да съм много лигава и много сериозна? та това е като с дрехите ми -един ден съм с метълска тениска и кецове, друг ден съм с розово 
потниче и високи чехли. не за да си покажа гардероба. просто... мога да бъда различна? точно така, имам страшно много страни, крайности, противоположности, и се опитвам да ги покажа всичките. няма да бъда истинска инак, пък и няма да съм аз, изобщо.
е, освен страните, имам и ъгли, и празни асансьорни шахти, но...

за какво изобщо говорим? аз не мога да бъда друга и да искате.

не чакай,
не моли,
не плачи,
никога.

скрий се в себе си
и от себе си се пази.

не допускай измамници,
не прощавай - помни.
не падай.
не вярвай в съдби
и мечти.

вярвай в себе си
и от себе си се пази.

разкъсвай мрежите,
лети високо.
чупи оковите,
мисли дълбоко.
слабостта погреби,
миналото забрави

и от себе си
от себе си
се пази.

морето
морето
морето

не мога да забравя плисъка на вълните
под терасата ми
и това ме убива.
не мога да забравя улиците
на града ти.
не искам да забравя пътечките във твоята душа
и тези към нея.
недовършени фрази ме измъчват нощем,
неизказани чувства,
неизслушани песни...
сгушвам се в спомените
на някой чужд за мен твой приятел
и само се моля да си добре.

седмиците минават и мен, сякаш, повече ме е страх да не изгубя чувствата си, отколкото че продължавам да се тормозя вътрешно. по някое време ме избива на рев, но общо взето съм се научила в известна степен да не ми пука, което е добре.
междувременно всичко върви толкова като по мед и масло, че дори аз започвам да вярвам в неща като съдба и т.н. иначе просто е невъзможно това да се случва.

безразличието е наркотик.
търпение нямаш, нерви - изобщо.
липсват ти сили да кажеш "Простих.".
да изречеш "Сбогом." е много по-просто.

сякаш съм спряла да се оплаквам.дори тук не се самосъжалявам.нито пък се оплаквам, на който падне в чата, въпреки че преди ми беше навик... да, проблемът май е, че не всичко се приключва с това. може да мълча и да не плача, но това не значи, че не ми тежи. и отново бих искала да цитирам една песен - Nickelback - Far Away . и... имам много да казвам, а пак няма да кажа нищо. факт.
разбрах каква е разликата между това да обичаш и харесваш някого, и да държиш на някого. страшно много да държиш на някого.

п.п.:не ми липсва муза, но съм прекалено уморена тези дни...

Океан Ельзи - Лелеки

отдавна щъркелите са свили гнезда
и моите близки далечни са станали -
залепени снимки, за спомен, в албум.

с хляб един напити, нахранени,
час по час загноените рани болят.
още щом искаш, тихо ще чакаш... 

припев:
оставете ни да бъдем такива, каквито сме!
дайте ни спокойствие срещу вашта атака.
оставете ни да бъдем такива, каквито сме!
който чува, разбира и така.
 
изречи чужди думи,
свободни,недоизказани.
пръстите стискат метала,
а микрофонът мълчи.

отдавна тайните открити са станали,
а приятелите са просто познати.
всички искат да се сместят в последния вагон...

припев:
оставете ни да бъдем такива, каквито сме!
дайте ни спокойствие срещу вашта атака.
оставете ни да бъдем такива, каквито сме!
който чува, разбира и така.

<<оригинал>>

DARKNESS' RAVEN

вървиш през тъмнината и със Дявола се договаряш.
черните сълзи на жертвите са твоят смях.
в нощта безбройни смъртни покоряваш,
не познаваш що е болка или страх.

падението никога не си познавал,
въздухът ти - смърт,храната - грях.
по-висш от себе си не си признавал,
но щом не знаеш що е светлина,какво е мрак?

да се върнеш или предадеш не можеш,
ти си толкова зависим от нощта.
с вечна сила продължаваш и се бориш,
но единственият изход е смъртта.

направих почистване на душата си.
скрих болката дълбоко във шкафовете,
а билетите ни за Никъде ги изхвърлих.
имаше стая със спомени по рафтовете -
подредих ги,изчистих ги,и я заключих.
старите книги прибрах,заедно с песните.
(личи си,че някой е минал оттам)
разрових се в чувствата в себе си -
знаех,че после ще съжаля.
излъсках емоциите,
събирани със години и лекичко бледи -
май от време и болка са избелели.
изведнъж нещо погледа ми привлече
и се загледах по стените във стари картини.
много от емоциите няма ги вече,

но те все така неуморно са сини.

малки хора

ние сме малки хора.
вървим по избледнелите пътища на мечтите си,
които всъщност не водят на никъде(и ние го знаем).
ние сме малки хора
и непрекъснато се усмихваме
сякаш за нищо нехаем.
ние сме малки хора
в своите собствени малки затвори.
ние сме хора с вериги,
хора без цели,
а казваме,че сме свободни.
ах,колко малки хора сме ние!
оковани завинаги,на свойте окови ний се усмихваме.
говорим фалшиво,
да сме истински и свободни не искаме.

музата ми е изтормозена.избива ме на рев и искам да се оплача(на несъществуващите читатели на блога ми,по настоящем),но,разбира се,няма да го направя.и страшно ми се пише,но вече нямам думи(както и сълзи).


морето при теб е зелено,нали?
а при мен е синьо и страшно боли.
терасите са подгизнали от разбиващи се вълни,
във ушите ми нещо морско звучи -
морето тихо и тъжно шепти.
и,все още,боли ли,боли...

______________

нима не съжаляваме малко?
нима не мислим за старите дни?
признай,понякога става ни жалко
и спомените удавяме във сълзи.

стоим и се усмихваме все към морето,
но морето е тъжно и тъжни сме ний.
бели чайки прелитат в небето,
без да усетим вече плачем за старите дни.

спомени постоянно притискат душата.
а ние отново повтаряме,
че времето лекувало всяка една рана,
и за нищо не съжаляваме.

за нищо не съжаляваме,не съжаляваме ние за нищо.
но признай,понякога става ни жалко.
на нищо не се надяваме,на никой и нищо.
но когато погледнем морето,все плачем по малко.

Poets of the Fall - King of Fools

притеснявам се
че не мога да ти дам каквото имаш нужда,
и че няма да намериш нищо под обвивката;
че не мога да предотвратя различията ни,
и че не пренебрегвам как се чувствам.

припев:

защото
това,което чувствам е единствената истина за мен,
и така продължавам с лековерието на младостта

ако това,което чувствам е единствената истина
и ще получа обратно каквото аз съм направил,
мога ли да оставя назад наивността?
ще бъда ли разпънат,защото искам аз да вярвам?
аз вярвам.

можеш ли да ни държиш високо,когато аз дърпам надолу?
съживи емоциите от миналото.
и ако имаше цар на глупците,щеше ли да носиш короната?
изгради ни високо и ни пази вечни.

защото
това,което чувствам е единствената истина за мен,
и така продължавам с лековерието на младостта

ако това,което чувствам е единствената истина
и ще получа обратно каквото аз съм направил,
мога ли да оставя назад наивността?
ще бъда ли разпънат,защото искам аз да вярвам?
аз вярвам.

и ако не се притеснявам за нищо,
ще съжаляваме ли докато дъждът пада отново?
и какво значение има
ако фъртуна се разбушува,
когато винаги има следваща истина..

ако това,което чувствам е единствената истина
и ще получа обратно каквото аз съм направил,
мога ли да оставя назад наивността?
ще бъда ли разпънат,защото искам аз да вярвам?
аз вярвам.

у-дома vol.2

знаете ли...не мога да изразя колко шибано много обичам този блог.писах много лични неща(и трих много лични неща).чувствам се у дома...и е хубаво. : )

днес,в плейлиста си,сложих само песни,които ме докосват истински.и се оказа,че са най-тъжните.не,всъщност са ми тъжни,защото ме докосват истински.и съм в едно такова меланхолично настроение,което обичам.сантиментално,но не и тъжно.прилича на чувството,когато ти се спи-студено ти е,но е приятно...и съм се свила на стола с одеалото,и дори никой да не ми пише тази вечер,няма да се чувствам сама.в момента сякаш целият свят е с мен.и наистина е с мен(-гледна точка,какво да се прави).може да се повтарям,но...ми е толкова спокойно...

знаете ли,аз съм по-силна,отколкото изглеждам.
(щях да кажа,че мога да мина през всичко,но не се и съмнявам,че напук веднага ще ми се тресне някоя гнусотия)

ПРИЗРАЦИТЕ НА МОИТЕ МЕЧТИ

слънцето уби призраците на мечтите ми
и те като древни вампири се стопиха в жарта.
утринното небе ме вика при себе си,
шепти ми и ме кара и аз да шептя.

слънцето уби призраците на мечтите ми,
но не уби мен,
защото,къде се е чуло и видяло,кажете ми,
светлината да убие белия ден?

слънцето уби призраците на моите мечти.
но аз се научих да си строя нови-
не безплътни призраци от грях и лъжи,
и мъгливи духове на човешки неволи...
а стени,издигнати с много сълзи,
които не могат да се съборят.

слънцето трудно уби призраците на мойта мечта,
навид по-нестабилна от пясъчен замък.
сега съм свободна напред да вървя,
да покорявам,да се надявам,да вярвам.

ever dream

днес изкачих още едно стъпало.
когато достигна върха какво ще правя?:)

музиката си остава най-истинското нещо.
даскало малко по малко се приближава,а аз не съм си мръднала задника дори да изляза.после ще съжалявам.но си обичам компютъра и трябва да прекарвам време с него,все пак :) .

искам да вляза вътре в някоя песен.не знам дали е хубаво,че нямам мечти.мисля си дали е хубаво,че нищо не може да ме учуди.е,още не съм загубила тръпката.
живее ми се. :)

КАЗВАТ

казват,живеем в зелени поля със златни жита,
но аз виждам ли ги,нямам идея.
под прозореца ми растяха красиви цветя,
но не съм поглеждала толкова време...

морето синьо е,казват,било.
не помня,казват,но някога е било мое.
небето синьо е,казват,било.
все гледам надолу,но не и нагоре!

червени домати узрели са,казват.
есента идвала с красота...

я,небето синьо е станало!
защо не съм гледала?къде съм била?

о7.о9.2оо7

нека поговоря малко за психическото си състояние.
сякаш едновременно съм и на върха,и на дъното.чувствам се щастлива,в мир със себе си,завършена.за пръв път имам желание да завързвам връзки с нови хора,нямам търпение да започне училище,за да...така да се каже,зада имам пред кого да бъда себе си.чувствам се себе си за пръв път.може би малко по-лигава от обикновено,но истинска.и се радвам.
в същото време,разбира се,раздялата с Нея още ми тежи страшно много.трябва ми много много време.много повече,отколкото би ми трябвало,за който и да е друг.и може би съвсем малко по-малко,отколкото щеше да е,ако не се бях променила.фактът,че не намирам нищо в нея,но я обичам до безумие,си остава в сила.
та,все пак..мисля,че не бих могла да искам кой знае какво повече от живота....

Can I leave behind my naivete of youth?
Will I be crucified for wanting to believe?
I believe

...въпреки,че той отчаяно се опитва да ми отнеме детската вяра...в хората....и в Нея...не знам...имам си моментите на слабост.трябва ми време,да....понякога се чувствам на дъното,въпреки щастието...

е,да,всичко е относително.

като стана дума...има единични неща,в които вярвам истински...не просто вярвам...друга е думата,но не мога да я намеря.може би още няма такава дума?
вярвам,че всичко е относително и човек може да си внуши всичко.
вярвам,че няма непростими грешки и непоправими неща.
вярвам,че зад всяко лошо действие стои добра цел.пътят към Ада е осеян с добри намерения...лее,колко шибано вярно е.
вярвам,че...има нещо там....и,че един ден ще разбера какво е.

не вярвам както преди шест месеца.онова беше прекалено. и фалшиво.обаче девизът ми все още е 'вярвам.'.това е великата дума.

вярвам в обичта и доверието. :)

ти си сладка,нежна и блондинка.
и си секси и си симпатична.
но пък аз не съм лесбийка,
а ти си хетеро.типична.


xD

зад фалшивите емоции

животът е лъжа и фалшиви емоции.
сиви мъже,сиви жени,сиви деца.
фалшиви целувки на фалшиви промоции.
преплетени безразличие и самота.

малки човечета се шляят по малките улици.
фалшиви щурци фалшиво свирят в нощта.
защо всички избират да бъдят нещастници?
нима никой вече не вярва във любовта?

аз вярвам.-каза малко момиче с изкряща коса.
не всички са сиви,ти от болка си сляп.
има големи човечета,с големи сърца,
зад фалшивите емоции лежи красота.

6 in the mornin'

безсънните нощи са хубави...
изгревът е хубав.

хубаво е,след цяла нощ,в седем сутринта да седнеш да гледаш филм.
с горещо кафе и одеало,защото ти е студено,защото ти се спи.
и хубав филм,наистина хубав филм...

черна съм.
синя съм.
сива съм.

винаги търсеща,
винаги носталгична.

щастлива съм.
и тъжна.
добра съм.
и зла.

винаги интусиазирана.
винаги примирена.

себе си съм.
и теб.
всички съм.
и никой.

винаги обичаща.
винаги плачеща.

но безразлична не съм.