мирише на портокали
засуквам се със стария ми голям син шал
и толкова бързо се връщам в миналото, че не съм сигурна дали 'сега' съществува
но винаги ще вярвам, че времето е нещо неподвижно и всеки миг е вечен
живея в паралелни вселени отдавна
и някои са по-ярки от други
а тези месеци слушам плоска музика
просто защото ако добавя и музикални емоции към всичко останало,
ще се пръсна
на моменти изглеждам скучна, равна, сериозна, подредена
но това е защото съм обсебена до безкрайност
променям си принципите и приоритетите
но всъщност не ги променям
колкото по-малко спя
толкова по-жива се чувствам
и приемам с чисто мазохистично удоволствие идеята за безсънни нощи с километрични домашни
и алармата сутрин вече не е болезнена
а е причина за усмивка

и май полудявам.

днес сериозно се замислих дали не живея в онези машини от vanilla sky

опашката на леопарда

обожавам живота си. сигурно го казвам за стотен път, просто... искам по някакъв начин да можех да изразя колко прекрасно е всичко около мен.
нощите в яки клубове с евтина бира и адската музика. и начинът, по който в три сутринта по улицата има повече хора, отколкото някога е имало едновременно по главната улица на сливен.
дните на таванския етаж в стаята с ниските прозорци с изглед към босфора. покривът.
хората. разговорите за Триер и Тарковски рано сутрин.
изкуството. рисуването. писането. неверояните преподаватели. невероятните неща, които учим.
винаги съм вярвала, че магията на едно магическо нещо загубва силата си, когато разбереш как действа. като разкрит фокус. обаче тук е точно обратното. все повече се влюбвам, не толкова в самото кино, колкото в малките магии вътре в него, в процеса на изграждането му, в техническата част.
и съм много много щастлива. имаше моменти, в които се чувствах като селянин, който иска да пилотира ракета, само щото харесва ракети, ако ме разбирате. обаче това беше отдавна. сега просто вярвам, че мога. мога много неща.
толкова дълго не съм използвала фантазията си, че сега е трудно. но е хубаво. сякаш тъкмо съм излязла от затвора и светът е в краката ми и се уча наново да мечтая.

няма нищо по-хубаво от чувството, че си на най-правилното място на света и не искаш да бъдеш никъде никъде другаде в този момент.
тази година есента е само красива. може би само така ми се струва, но косата ми става все по-рижава. като листата.
слушам много музика. преоткривам anna nalick на едно по-друго ниво.
казаха ми, че мисля затворено и трябва да си призная, че съм отвикнала да бъда креативна, но .
пиша есета и истории до четири сутринта и е трудно, но дори когато ми прилошава от много кафета и недоспиване, не бих го заменила за нищо.
днес имах най-прекрасният изпит на света и може да не се cправих съвсем добре, но дори само еуфорията ми е достатъчна. влюбена съм и по никакъв начин не мога да опиша неизмеримата си любов към монтажа на два последователни кадъра или магията на един простичък storyboard.
обичам обичам обичам обичам обичам обичам
и това ме прави най-добрата
за пръв път се боря със себе си, за себе си, за нещо друго
и съм влюбена, да
много много много
във всичко, което правя.

when i grow up i wanna be a film frame

прегърнала съм голяма чаша чай и съм се свила под одеалото. нещо в мрачния зимен следобед навън и приглушения говор на телевизора, ми напомня дните около коледа, когато бях малка.
лицето ми гори от вятъра днес и ми е едно такова сънливо и хубаво. никога не е било толкова депресиращо навън и същевременно толкова свежо и пъстро вътре в мен. никога не съм се чувствала толкова намясто, толкова вдъхновена, влюбена, амбицирана, щастлива, щастлива. чувствам се като дете, което е получило най-скъпата и най-желаната играчка на света, и още не може да се оправи с всички копчета, но е прекрасно, прекрасно.
преоткривам себе си и киното. и е достатъчно.

дните са много дълги, когато започват по изгрев
и имат магическата способност до залез да се превръщат в седмици
(освен ако нямаш да вършиш купища работи. тогава стават минути)
отказвам да повярвам, че вчера бягахме през двора със завързани очи
оттогава изживях хиляди живота
не спя спокойно
не мога да запуша устата на мислите си
не ми стига времето в будно състояние, за да осмисля всичко
но и без това се уча да спя малко
има прекалено много красиви неща за останалото време

what my soul sings

аз съм най-щастливият човек на света.
прибирам се след свободен следобед, прекаран в особено продължителна игра на trivial pursuit с компанията, и за пръв път от доста време не бързам да си пусна филм или да хвана някоя книга с мисълта, че пак не съм свършила нищо полезно. понякога е полезно просто да седиш с готини хора и да не правиш нищо цял ден.
тази седмица слушам трип-хоп и се усмихвам. имам всичко, което някога съм искала (с едно изключение) и хиляда неща, за които дори не съм и мечтала. имам изкуство. купища изкуство. толкова много изкуство, че чак няма друго освен изкуство.
наново се уча да пиша и да бъда изобретателна. бях отвикнала, но сега е някак задължително. и е хубаво. (а джон кийтинг може да яде чували с ряпа пред новите ми преподаватели)

имам много книги със странни заглавия и нито една не прилича на учебник. на моменти ме е страх мъничко, но е хубав страх.
слушам
lead the way
lead the way
show me the answers I need to know

what I'm gonna live for
what I'm gonna die for
и сякаш за пръв път истински осъзнавам, че това нещо е киното.

седя срещу стар вентилатор в малката ти таванска стая и пуша ментолови цигари. ти не обичаш хартиените стени и начина, по който всичко потреперва, когато влаковете минават под прозореца ти, но за мен е прекрасно. седя и те гледам. а ти си се излегнал по гръб на малкото легло, с китара в ръце, и си много красив, небрежно подрънквайки песен на металика.
седя и се надявам, че може би този път. може би този път ще е истинско.

the real thing

оглеждам се и
всички пишат по-рядко, споделят по-рядко, мечтаят по-рядко. и всички, като мен, тихо се оправдават, че просто живеят повече и мечтаят наум. но това не е много вярно, не в този смисъл.
страх ме е, че ще изгубя себе си някъде по пътя и няма да разбера. затова, когато хващам най-близката тетрадка и изписвам първата страница, с онова полузабравено, подобно на влюбване, чувство в стомаха,
сядам и плача
от вълнение

behind me now, the winding road they sing of

нещата се нареждат. това гадно лято е към края си, ще уча в най-яката специалност на света и вече май мога да се успокоя и да бъда щастлива. а то не е толкова лесно след не-знам-колко-но-адски-много време седене на тръни, и проблеми, и глупости. но тази сутрин се събудих с онова чувство на безпричинна еуфория(което ми липсваше, липсваше) и май всичко ще бъде наред... :)

..and even the way that they mirror my own..

понякога ми се иска да грешах по-често в чувствата си, да бях по-глупава и да не знаех кой си струва и кой не. гадно е да бъдеш сигурна, че си права, когато имаш нужда от надеждата, че грешиш.
иска ми се някой да имаше по-добри решения от моите, вместо да повтаря разсъжденията ми и накрая пак да се спасявам сама.
та, такива работи.
внимавайте какво си пожелавате.

няма друго чувство като това да държиш нова книга. или стара, всъщност. гладката корица. тънките страници. шрифтът. ръбовете. после мирисът. животът. магията на думите. очакването. обещанието за нещо ново. и после желанието да я притиснеш към сърцето си, като стар приятел. и онова усещане.. много, много лично усещане. убеждението, че колкото и хора да са я чели, този прочит е изживяване единствено между теб и думите. бавно, но натрапчиво, неземно, уникално, лично, почти интимно.
как да не обожава човек литературата?

if i survive, i'll worship the moon

or
something
anything

..but it is such a perfect place to start, my love

разсъждения на тема
любов и производни
докато лежа върху червени чаршафи
под отворения прозорец
и летният дъжд усилено се опитва
да наводни мен и леглото ми

изморих се да говоря за принципи
не съм сигурна, че имам такива
не съм сигурна какво точно значи ‘принцип’, всъщност
ставам все по-непостоянна
в мислите, чувствата, желанията си
всичко
затова просто мълча

тази година разсъжденията ми са главно наум
затова ще мълча
и без това е хаос в главата ми и в сърцето ми
вече не се опитвам да го подредя
така ми е добре

и без това вече забравих какво щях да казвам
щях ли да казвам нещо
ужасно непостоянна
казвам ви

ако
не те гледам в очите, докато ти говоря
ако те отбягвам
и понякога дори не те поздравявам
ако съм лаконична
и просто напускам стаята като млъкнеш
ако се правя, че не те виждам
и нямам какво да ти кажа
ако съм студена и рязка
и горда
ако се държа сякаш не ми пука дали седиш срещу мен

тогава може би просто те искам толкова много
че не зная какво да правя
и ме е страх, че ако те погледна за повече от секунда
ще умра

5am madness

безкрайни нощи
на нокти
изправени
изнервени
уплашени
и после кошмари
завързани чаршафи
предсказания
фобии
проклятия
недоизказаности
тишина
тишина
тишина
нереалности
наум
полу-насън
стъпки
пак тишина
тъмнина
прекалено много земетресения
и комари, мамка му

убий ме
че вярвам в нас.
убий ме
но ЗНАМ
че един ден ще държа ръката ти
и ще е по-хубаво от всичко
защото сме специални заедно
аз го знам
и ти го знаеш
въпреки километрите ни.
любовта е най-егоистичното нещо
но харесвам себе си в твоите очи.
имам единствено слабата си поезия
но поне е за теб.

в четири сутринта
светът се върти само около нас.

били ли сте в мюсулманска държава?
първата нощ, точно преди изгрев, те събужда песента на ходжата. като се заслушаш – едно от най-неземните неща на света. звукът от десетки джамии отеква в тишината. разликата им от по няколко секунди създава най-красивото ехо.
на следващата нощ няма да се събудиш. ще го чуваш само, когато будуваш до прекалено късно или ставаш прекалено рано.
обичам.

половината ми life philosophy

една година е дълго време.
много е лошо да не искаш да се връщаш вкъщи. по-лошо отколкото да искаш. моят град е празен сега и принадлежи на разни непознати хора. чак въздухът е празен и непознат. или празен и прекалено познат. не знам. когато си прекарал последните десетина години на едно място с един човек, и когато този човек за пръв път не те посреща на автогарата, всичко ти става чуждо. когато си живял половината си живот в очакване на някакви две седмици, и когато за пръв път нямаш какво да ги правиш, не е чудно да не ги искаш. чувствам се точно като в кошмарите, които имах преди време – смрачаване и град, в който съм съвсем сама след последния автобус. все пак, хората са важни, не местата. когато любимото ти място загуби човека си, не е чудно, да желаеш просто да забравиш.
много е лошо да ти е толкова лошо, че да не искаш да виждаш родния си град.
и без това животът ми отива подяволите. ще бъдат две отвратителни седмици.
ще пиша големи количества лоша депресарска поезия :Р

the city sunset over me

мога да пиша вечно за малките красоти в живота.

за залеза над покривите,
искрите от цигарата ми
и танца на дима й във вятъра,
малкото момиченце, което скача на въже на съседната тераса,
тишината
и шума от коли,
настроението на лятна нощ,
последната глътка вино,
безкрайната музика в главата ми,
пожълтелите страници на книгата ми
и мириса им
и подчертаните с молив думи,
случайно заснетите снимки,
несъзнателните усмивки
всичко

всичко ми е като поезия.
убийте ме, че обичам да се любувам на чая си
и че мога да говоря половин час за аромата на цигарите си
и че обожавам да докосвам всичко, което видя.
това са моите големи магии.

обичам зелен чай
ама не в пакетчета
а такъв, на килограм.
взимам с пръсти и го поръсвам върху горещата вода
оставям листенцата да плуват
и да полепват по устните ми, когато отпивам.
когато свърши
обичам да гледам на дъното на чашата
почти като гадаене на кафе
не че търся нещо
просто обичам този цвят.
изхвърлям листенцата с уважение
пак с пръсти ги изваждам
усещам ги кадифени и нежни
има някаква красота в цялата работа
как да не го обичам
зеления чай

in my head

знаеш ли
през повечето време
имам нужда да не си толкова перфектен

имам нужда да си много малък и незначителен
толкова малък, че да се побираш в скайп прозорче
и да си стоиш там
без да се промъкваш в сънищата и мечтите ми
толкова малък
че да се побираш в малко местенце в сърцето ми
и да си стоиш там
без да окупираш местата на другите

имам нужда да не ми четеш мислите
и да не ти харесвам музиката
и да не ме вдъхновяваш
имам нужда да вярвам, че си само в главата ми

през повечето време
имам нужда да бъдеш не толкова перфектен
за да мога да не те обичам толкова прекалено много

знаеш ли
през повечето време
въобще не ти се получава

set the fire to the third bar

на моменти
но само на моменти
изпод петнайсет годишното ми аз
наднича едно друго аз
което се чувства на доста повече
то не обича разговорите за пътешествия и мечти
и е много чувствително на тема приоритети
защото то знае
че и всички пътешествия на света
не могат да го спасят
когато сърцето му принадлежи на
някое малко, мръсно, бедно, загиващо място
(като българия)
или някое малко, русо, прекрасно човече
(като теб)

та това мое аз
се чувства сякаш пътува от години
макар това да са само
стотиците часове в градския транспорт
които не водят никъде
и на него може би съвсем малко му се иска
вече да пристигне някъде
и да спре да
държи куфара си посредата на стаята целогодишно
и да спре да
избягва да купува книги
защото няма да има място в куфара за тях
и да спре да
избягва да има истински приятели
защото няма да има място в куфара за тях, също
и да спре да
избягва да има дом
защото за него съвсем няма място

та това мое аз
наднича иззад рамото ми
от време на време
и се присмива на мечтите ви със замъци
(миличка, много добре ти изглежда колежа)
и може би малко ви завижда
на вярата

та на това мое аз
вече му е омръзнало да бяга и да стои на едно място едновременно
и може би иска просто да заспи
и да остарее тук
но петнайсет годишната мен
никога няма да му го позволи
дори да й се наложи да мине през австрия

she was married to the bosphorus

трябваше да избягам много отдавна. когато можех да мразя това място с единствената причина, че не е ‘вкъщи’. а ‘вкъщи’ беше едно съвсем ясно понятие, за разлика от сега.
в последно време искам само да продължавам да го мразя мразя мразя, ужасно много, защото не е моят град, а е увил малките си пипалца около сърцето ми.
трябваше да избягам далеч, когато го мразех и мразех хората му. защото това е едно прокълнато място и не знам дори как съм се спасила досега от лепкавата му пристрастяваща същност.
моля те, позволи ми да избягам. скоро. много скоро. дано не е прекалено късно.

скъпи Хора,
спрете да слагате етикети на идеалите си.
няма нужда от тях.
няма нужда и от идеали, всъщност.
няма нужда да знаете какво искате
няма как да знаете какво търсите
ще го познаете само, когато го откриете
и ще е каквото не сте си и представяли
и ще знаете.
затова спрете да се мотаете в краката на съдбата
и просто живейте.
и ако се съмнявате дали сте на правилното място
значи не сте.
на правилното място няма да има съмнения.

apocalypse

отново ме блъсва преходността на всичко
и не искам да пиша, да рисувам, да чета
не искам да спя
не искам да бъда на цифра години, незапочваща с единица
не искам да живея на края на света
говорите за затворени очи
и против тях
но да отвориш очи е равно на самоубийство
съвсем не метафорично
човек е създаден винаги да иска повече
и всички непрочетени книги
и всички неизвървяни улици
страх ме е
за музиката ми
защото имам нужда да знам
че дори когато мен няма да ме има
светът ще продължава да се върти
а пък той, светът
се разпада
не виждате ли?

обичам парфюма ти по възглавницата ми
обичам лилавите ти дрехи
обичам цигарите ти
обичам гледката от прозореца ти нощем
обичам леглото ти
обичам да се будя първа и да ти пиша домашното по английски докато спиш
обичам рафтовете ти с книги
обичам целия ти апартамент, който мирише уютно
обичам прекрасната ти котка
обичам семейството ти
обичам музиката ти/ни
обичам концертите ни
обичам шантавите ти приятели
обичам нашия личен тирбушон
обичам как пазариш, дори да нямаш пари
обичам цветовете ти
обичам да мислим еднакво
обичам философията ти/ни за живота
обичам, че вярваш в мен
обичам, че не ме съдиш за нещата, в които аз вярвам
обичам, че никога не ме помоли да остана
обичам те

excuse me

if i don’t fit in your world
you don’t fit in mine either
but we’re both here, so

excuse me
i won’t go upstairs with you
cause i don’t trust you
and i don’t trust myself
and i don’t trust my liquor
but you can call me
please?

i’ve been to all the right places
but with all the wrong people
excuse me
if you don’t seem right either

i’m just trying

обърквация 13.о7.2о1о

всичко е въпрос на местоимения сбъркана граматика липса на препинателни знаци искам да сложа име на времето крадец да поне да го сложа в някакви граници от букви всичко е недоразумение печатна грешка в резюмето ми аматьорска игра на думи надлъгване словесен двубой между идиоти заседнал клавиш на пишеща машина литературен фарс нищо размяна на прилагателни с главни букви

гледам блог, произволна година, произволна дата, произволен пост, и произволно виждам песен, която произволно съм си свалила през произволен ден от миналата седмица. произволно съвпадение и други произволности.

забелязвали ли сте, че когато кажете една дума достатъчно много пъти, тя просто престава да звучи като дума?

особено ми е произволно.

произволнопроизволнопроизволнопроизволнопроизволнопроизволнопроизволнопроизволно
....
(точкиточкиточкиточкиточкиточкиточкиточки)

ужасена съм. харесва ми да си го признавам.
(може би чакам някой да ме спаси, щото съм разглезена лигла)

stockholm syndrome

ставаш сутрин. закусваш. излизаш. някои дни не искаш да ставаш. по-често не искаш дори да се събуждаш. излизане не присъства в плановете, но след известно време разбираш, че хората са по-малкото зло.
страх те е горе-долу от всичко, независимо дали го осъзнаваш. знаеш, че всичко е в главата ти, но нямаш идея как да оправиш нея. затова гледаш другите и се държиш като тях. може пък да помогне.
опитай пак.
чудиш се дали имаш много и не го оценяваш или нямаш нищо и се самозалъгваш колко си добре. и в двата случая си просто самотен.
мислиш си, че разбираш от любов и секс, но не можеш да завържеш един скапан разговор. или това е единственото, което можеш да завържеш. и те е срам да си го признаеш. момче си, гледаш порно, мастурбираш и после се самосъжаляваш. момиче си, гледаш порно, мастурбираш, после плачеш и се самосъжаляваш, и те е срам да си го признаеш.
най-хубавият ти оргазъм е в сънищата ти. добре дошли в реалността.
животът ти е изплетен от лъжи, най-вече към себе си, и така оцеляваш. ако си достатъчно добър, можеш дори да бъдеш щастлив. всичко е в главата ти, та се опитваш да я заблудиш. понякога действа.
whatever makes you sleep at night.
отричаш. мислите, чувствата, фактите, вероятностите. общуваш, щеш не щеш, иначе усещаш, че полудяваш. получава се, докато спре да се получава. чудиш се дали си прекалено добър за другите или другите са прекалено добри за теб. и в двата случая си оставаш самотен.
обичаш изкуството, дори да не разбираш от такова. вечер гледаш филм или четеш книга. мислиш си, че се издигаш интелектуално, а всъщност искаш само да поглъщаш чужди истории, за да забравиш своята. след време написваш перфектния сценарий, но нямаш идея как да го приложиш в истинския живот.
заспиваш с намерението утре да направиш нещо различно и смислено. на сутринта ‘утре’ вече е ‘днес’ и не ти се прави нищо. ако просто можеше да бъдеш щастлив.. без страх, комплекси, проблеми, лъжи.. всичко щеше да е идеално.
забрави. хората мразят да бъдат щастливи. ти не си изключение. затова спри да мрънкаш и си живей скапания живот, защото така най- си го обичаш.

.

.

2010 in pictures

през 2010 съм изгледала 227 филма. 165 от тях за първи път.
всъщност мислех, че са много по-малко, имайки предвид високото качество на социалния ми живот тази година, но. : )

продължавам да си водя статистики. ще ги броим и догодина по това време.

трябва да се науча да не ми пука. и най-вече, да не свиквам. знам, че е възможно, защото преди бях такава. бях готова да оставя леглото си и дома си и приятелите си и живота си. и го направих. и наистина не ми пукаше. 
сега съм готова, но с някакво мазохистично отчаяние и желание да избягам. и не е като да не ми пука. 
това е от онези моменти, когато осъзнаваш, че трябва да се промениш, за да оцелееш. не е прищявка. обичам да ми пука. обичам леглото си и малките си навици и малките си приятели и морето. 
но не мога да бъда навсякъде, не мога да бъда с всички. това управлява сънищата ми нощем и прави взимането на решения толкова трудно и просто не мога повече. 

nightmares and sudden explosions

дъжд.. пак сънувах дъжд. и пак ме заля усещането, че живея целия си живот търсейки чувство съществуващо само в сънищата ми. 
иска ми се да вярвам, че е като влюбването. че съм просто дете, което постоянно се чуди дали изобщо е способно да се влюби и после се появява някой, който прави тази мисъл смешна и нереална. но не всичко работи така. колкото и невероятни моменти да съм имала.
дъжд..
и вяра. Вяра. все едно и също, прекалено често. искам да направя всичко правилно. понякога просто не може. не мога да имам всичко, не мога да имам всички, не мога да имам нея и себе си едновременно.
зарязах човека, който ме обича повече от всичко, който вярваше, че съм перфектна и сигурно още го вярва, за да мога да направя нещо, за което не знам дори дали ще ми стигне шибаната воля да направя. разбира се, че ще я сънувам всяка нощ.

страничките във фейсбук, които харесвам. изглеждат забавно едно след друго. :Р

ПАСТЪРМА, Salvador Dalí, Лято 2010 беше супер ЯКО,  One Flew over the Cinema, 5 MINUTE CHOCOLATE MUG CAKE, My best friend has no idea how beautiful she is. :), Асен Блатечки, "Have you met Ted ?", Ted Mosby, Политиката е изкуство, deviantART.com, Прекарвал/а съм цялата нощ с поне един от моите Фейсбук приятели., LGBT, СА СА СА - САЛАТКА!, If you were my homework, i would do you on the table, oooooh i've been tagged in a pic :) ...BLOODY HELL!! UNTAG! UNTAG!, Framespotting.net, LET'S GIVE UP EVERYTHING AND GO TO LIVE IN BORA BORA, Ако намеря Купидон ще му заврЪ стрелата в задника, The best answer to an exam question ever (dont have to become a fan to see), I'm so tired but I want to stay up and talk to you :D, Да счупим от бой Телетъбис-ите!, Can this Pickle get more fans than Twilight?, БИРА СЕ ПИЕ ОТ БУТИЛКА!, Why are you sleeping in class? maybe because i wake up at 6 AM to come here, Да уча,да уча...колко да уча =)))), ГЛАВАТА МИ МОЖЕ ДА Е ПЪЛНА С БРЪМБАРИ,НО ВСИЧКИТЕ СА ВИСШИСТИ!!!, Bella: I know what you are. Edward: Say it. Bella: Gay., С жена, радио и полицай не се спори!, "mum? no. but muuum? no. MUM! no. fiine.......Daaaaaaady? :)", Играл съм като дете с поне един от моите Фейсбук приятели !, If I could remember school work like I remember lyrics I'd be like a genius, Не ми пука кой ми гледа профила!!!, I survived Y2K, Bird Flu, Mad Cow, 9/11 and Swine Flu. 2012, Here I Come!, I can't clean my room because I get distracted by the cool stuff I find., Listening to a song over and over again until your sick of it!!!, People who do the 3 tap touch (wallet keys phone) before they walk out, I Need To Stop Becoming A Fan For Every Fan Page That Relates To Me., I asked "what" 20 times so now I'm just gonna pretend I heard what you said, If the world ends in 2012, i've wasted my whole life in school. . . lovely., Dear parents, if you know what I did last night you WILL kill me., Обичам да чета!, It's Always the Quiet Ones..., Get your own Placebo lyric!, Not Playing Farmville, fuckthenorm.net, Texas Hold'em Poker, Lars von Trier, David Lynch, Last.fm Music, "Dude that song is so old." "so is your mum but you still listen to her", talk to you all night, die from lack of sleep next day..worth every minute, Mom and Dad...when I lie to you, its for your own good, Sneaking food into the movie theatre, $3 for a bag of skittles my ass., Dear Brain, can you shut the f*ck up so i can sleep?, If you have ever said "its like that group on f a c e b o o k", The Norwegian Olympic Curling Team's Pants, Dear Homework, You're Not Attractive and I'm Not Doing You, Sooo = I don't know what to say but I don't want to stop talking to you., Yes, i do smile stupidly at the computer when someone says something cute., Има мъж, има проблем... Няма мъж, няма проблем., И един мармот завива шоколада в станиол., "Mom, make me some food?" "Get it yourself." "Nevermind, I'm not hungry.", Аз обичам филии с лютеница, На бас, че мога да събера 300 000 души, които не искат да бъдат събирани, Questions on a test that give away the answers to other questions, Sometimes I talk so fast it just sounds like nothing., If you don't like me having a messy room, don't come in. Simple as., Мързи ме!!!, 5 More Minutes of Sleep in the Morning Really DOES Matter, I hate socks in sandals!!, Кирилица, Travelling, Баничка с Боза, Who needs a wardrobe when you have a perfectly good floor?, Please stop looking so attractive, I'm trying to stop liking you., You're weird. I like you., 10 000 българи ЗА концерт на MUSE в България!, i'm a woman. i eat. i have curves: deal with it., Checking your wallet after a night out and thinking "OHH WHY GOD WHY??", *wake up in middle of night, look at clock* yes I still have time to sleep!, I walk into a room ... then forget why, My parents hid my letter from Dumbledore..., Face-book is the only place where it's acceptable to talk to a wall, Dude. this is a really bad idea... LETS DO IT!!, Did you really just ask me "Do you like music?", "She" says wayyyy to many sexual things......., When does Disney give us a gay story?, Getting Something Right In Maths And Feeling Like Jesus, Dear Math, Grow up and solve your own problems., The awkward moment when Barbie realises Ken has nothing in his pants., Gay Marriage, I'm not drinking again.. oh, party?! WHERE? :D, Ако парите ти стигат, значи нямаш въображение., Not finishing a sentence because your laughing too hard about the ending, Никога не знаеш какво имаш, докато ... не си подредиш стаята :DD, Мразя,когато има семки в мандарините!! :D :D, Като ми се доучи, отивам в facebook и чакам да ми мине :), That awkward moment when Hitler sees his gas bill.., If google cant find it, it doesnt exist.

2010 in words

книгите ми за 2010. по-малко са, отколкото ми се иска, но.
(тези със звездичките съм ги чела и преди)

La ligne noir – J.C.Grange
Врява и безумство – У. Фокнър * (любимаа)
Middlesex - Jeffrey Eugenides
God Jr – Kucuk Iskender
Codine – Panait Istrati
Survivor – Chuck Palahniuk
Great Gatsby - F. Scott Fitzgerald
Choke – Chuck Palahniuk * (обичаам)
Brokeback Mountain - Annie Proulx
Железният светилник – Димитър Талев
Snuff – Chuck Palahniuk
Pulp – Charles Bukowski
Siddhartha – Hermann Hesse
Rage – Stephen King
Философия в будоара – Маркиз дьо Сад
Името на розата – Умберто Еко
Speak – Laurie Halse Anderson
Гарсия Лорка – Лев Осповат
Diary – Chuck Palahniuk
Ask – Elif Shafak
Парижката света богородица – Виктор Юго
The reveries of the solitary walker – Rousseau
Невидими градове – Italo Calvino
Малкият принц *
Cien sonetos de amor и Viente poemas de amor y una cancion desesperada на Pablo Neruda (които си бяха просто уникални)
Everything is illuminated – Jonathan Safran Foer (много добра)
Кървава сватба – Лорка

догодина ще са повече. :)

обичам снимки. всякакви. красиви. и правя снимки. мога да правя хубави снимки. може би е защото винаги съм виждала света в кадри. наистина усещам фотографията. просто.. не е моето нещо. излизам два пъти в годината и правя хубави снимки. но не документирам живота си. това съм аз. нямам никакви снимки с някои от най-важните ми хора. фейсбукът ми е антисоушъл и профил снимките ми стоят по шест месеца. и това не е защото нямам какво да документирам или защото излизам ужасно. аз съм човек, който цени спомените си.
просто някак съм.. ядосана на фотографията. че е толкова перфектна и дълготрайна, за разлика от самите моменти. затова не правя снимки. напук на времето. не искам да седна след не-знам-си-колко години и да се депресирам на албуми. може да съжалявам, да. но в момента вярвам, че нямам нужда от това. нямам нужда от доказателство, че съм живяла, щом наистина наистина съм живяла. имам спомените си. други хора имат спомени за мен. но дори когато и това изчезне... достатъчен ми е самия факт, че някога някъде съм живяла. разбирате ли? няма значение на колко невероятни места съм била и дали фейсбук приятелите ми знаят за тях. 
и без това са ужасно прекалено много места за документиране. ;)

миналата година по това време казах, че вярвам, че 2010а ще бъде невероятна година. но не го вярвах. нямах си ниикаква идея каква ще бъде. само се надявах. но тя беше. най-изключителната година.
днес.. отново се надявам. без илюзии, че знам. знам само, че.. може да се случи всичко. и за огромна част от това всичко не ми стига фантазията в момента. но няма значение. ще трябва просто.. да се изживее.