definition?

нищо не е мое. аз нямам любимо място, любим парфюм, любими обувки. нищо не ме определя. аз просто вървя и крада парченца от всичко. хората така изграждат себе си. аз си оставам купчина парченца. огризки на любими неща, които не правят едно цяло, не. 
и искам да говоря. но за това са нужни големи думи. убеждения. а аз не съм сигурна в нищо. имам само мънички мънички ненужни думички. неубедени убеждения. вярвания, в които никой не вярва. нямам доверие в себе си, защото нямам идея как ще мисля утре. нормално, ще кажете, но съм малко изплашена, когато губя себе си. 
ти ми отне дома, когато ми отне себе си. или аз те отнех. не знам. преди много време сънувах, че те няма. и всичко в този град загуби смисъл. странно – сега се чувствам по абсолютно същия начин. ти ми отне дома. прости ми, че избрах наистина да избягам. и че не искам да се връщам вкъщи, защото теб те няма.

кой изобщо си вярва, като каже ‘догодина ще дойдем пак’,’догодина ще направим това и онова’? пораснете. една година е дълго време. догодина ще бъдем още-си-нямаме-идея-къде. освен това последната седмица на май няма да се повтори. просто няма.

казвала съм колко обичам думите. днес искам да кажа колко адски много ги обожавам. имам любими думи, имам такива, които ми звучат странно и такива, които ми звучат абсурдно. но езикът е изкуство. сила. чувство. 
да учиш чужд език е като да преоткриеш себе си. като да откриеш едно друго аз в себе си. малко по малко.. и в онзи миг... когато думите престанат за бъдат просто сбор от звуци и започнат да изобразяват картини.. и когато започнеш да ги усещаш и да ги сънуваш... това е. като да се влюбиш. едно от най-невероятните чувства евър.
нали знаете как казват, че всеки има едно нещо, в което е наистина наистина добър? е, това е моето.
учителката ми по английски във втори клас беше казала, че цял живот ще се занимавам с езици. мисля си, че е била много права.

какво е магия?
тази оранжева светлина, която владее сънищата ми. 
тази атмосфера, която веднъж докосната, заживява под клепачите ми завинаги. расте, изменя се, докато след време вече не знам кое е спомен и кое сън. какво съм преживяла, какво съм сънувала и какво просто съм мечтала. но тя е там, много дълбоко в мен. стара миризма, която кара краката ми да омекнат и за миг да ме залеят чувства, без картини.
тя е пясък. спомен. в минало време. не защото обичам миналото, а защото всичко е в главата ми.
ако трябва да бъда по-земна – несебър 2002. и не искам да се връщам, защото съм сигурна, че сега там няма нищо. просто един спрял кадър, който през годините се е настанил толкова навътре в душата ми, че донякъде ме е оформил като човек. нещо като.. съвършенство.
преследва ме тези дни.
защо винаги имам тези странни летни сънища с много вода и пясък през януари?

вече не ми липсваш. или поне не толкова.
някои хора тръшкат предмети, други крещят, когато ги боли. 
аз имам нужда да пиша, да рисувам и да бъда някой друг за миг.
знам идеално, че времето лекува всичко. най-много няколко години. но нямам време за това, по дяволите. сякаш си купувам изкупление на изплащане. много грешки и много месеци и, нищо не се променя.
не те сънувам напоследък. 
за тази вечер не съм сигурна.

lover i don't have to love 2

last night
it was kinda weird
kissing my best friend
big city nights
kissing exercises
nail marks on your arms at the morning
you know i’m good at this
though sex’s still overrated
we’re full of maybes
shamelessly
i smell of beer and cigarettes
you like it
drinking games are the lamest excuse to get drunk
but are so much fun
and being drunk’s the best excuse to be honest
and to stick your tongue in someone’s mouth
whatever
you’re the second one that says they love me the most, these days
and the second one i plan to leave here alone these days
how can i know for sure anything?
i’ve been wondering what’s that ‘better than love’ thing
it’s all pagan poetry

endless summer

имам най-прекрасните дни на света. удобно легло, хубава книга, отворен прозорец. месечна карта за градския транспорт. море. тетрадка с бели листи. и карирана тетрадка. есен, която прилича повече на лято. кафе. имам желанието да си харча парите за моливи и учебници,а не за дрехи. имам павирани улички с безброй барове. безброй красиви хора.
странното е, че отчасти виждах последните месеци като един преходен и не чак дотам вълнуващ период. дори се разочаровах от 2010, която вървеше толкова добре. е, моя грешка. още сме в най-невероятната година евър. : )

кафе със Сняг на Орхан Памук. а навън е слънчево. принцеси с кашкавал. по някое време ми писва, обличам се набързо и излизам. имам нужда от един заден двор, чужди езици и красиви хора. и животът е прекрасен, все пак. накрая всички ще умрем и книгите ни и филмите ни и знанията ни и любовта ни ще ни бъдат отнети, но това е само теория, защото днес е приятен слънчев ден. 
и аз имам навика да се усмихвам на непознати.

почти всяка вечер сънувам едно и също. и ми е безизходно. в един от онези периоди съм, когато всичко е много черно и бяло, и съм цялата крайности. добре съм – не съм добре. обичам те – не те обичам. мога без нея – не мога без нея. драматизирам прекалено – самонавивам се, че не ми пука и продължавам напред. мога всичко – не мога нищо. няма грешен избор – няма правилен избор. . 
на сребърна верижка на врата си нося сърцата на хора, с които не съм говорила от месеци. и мога да държа лятото дълго вътре в мен, но рано или късно тези неща ме настигат. и няма правилен избор. 
и през повечето време съм наистина щастлива. но ще ме осъдите ли, че искам да имам всичко, всичко?
не е нещо, което просто мога да променя. това съм аз. аз винаги ще искам всичко- всеки човек, всяко място, всеки миг, всяка дума, всяка усмивка, всеки цвят, всеки звук. всяка вероятност. всеки път, по който не съм тръгнала. всеки човек, когото не съм познавала. всичко, всичко. наведнъж, на едно място, вечно. 
невъзможно, но. не мога да спра да сънувам как всички са ми наблизо. имам чувството, че държа вода в шепи.

поезията не винаги е в думите ми. по-често е във внезапните ми усмивки. в стъпките по тавана. в кино лентите ми. във вечните кадри пред очите ми. в тънката граница между минало и бъдеще, която толкова често се разтапя и избухва във вид на сълзи. в красотата на дните ми. във всички слънчеви лъчи, на които съм пяла. в модерните магии, за които съм писала и за които не съм писала. в сенките под прозореца, миризмата на палачинките ми. в музиката ми и в смеха ми. вътре в мен. поезията е всеки един миг. всяка една частица от сърцето ми. дори когато мълча.

не ми е до думи, затова ще мълча. но ще бъда много поетична в мълчанието си. : )

имам много неща за казване. започвам да пиша пост сигурно за десети път тези дни. но няма да кажа нищо. в края на краищата, за пръв път искам да го запазя само за себе си. това, което става с мен, си е само за мен. прекалено лично. трябва да бъда сама в това.

имам спомен за малка прашна тераса, на първия етаж над оживена улица. може би пешеходна. будка за вестници и разбити плочки. мога да видя плочките. и липи, които сякаш искат да влязат през прозорците. късно лято. оранжевата светлина на ярко залязващото слънце, горяща между липите. шумовете на късен следобед. много минувачи, разговори, викове, деца, затръшване на врати, далечни клаксони.
и босите ми крака върху топлата мозайка на терасата.

не знам дали е спомен от някой минал живот или от бъдещето или е нечий друг спомен, но е в моята глава и съм толкова сигурна, че е истински, колкото и съм сигурна, че на такова място не съм била.

животът ми е толкова много места, всички и никое, от които мога да нарека дом. толкова хора, всички и никого, от които мога да нарека вечни.
so… why not?
този път взимам нещата в свои ръце и знам, че съдбата ме подкрепя.
and it feels soo good, you know?
като изгрев. като мечта.
и не знам нищо, но вярвам във всичко. и вярвам в себе си.


викс, знам, че ако имаше лайк бутон, вече щеше да си го натиснала. :Р

вихърът на живота ме завихря всеки ден по малко повече. и ми се иска още да вярвах, че съм наясно със себе си и знам какво искам и коя съм. но поне в момента не знам нищо, нищичко. и съм в един от онези периоди, когато осъзнаваш, че не можеш да имаш дори малка частичка от ‘всичко’ и че каквото и да направиш, ще изгубиш. и искам да не ми се налага да избирам. и искам времето да спре и да ме изчака да си подредя мислите. но много искам. 
и не че се оплаквам, не. от вихъра е. главата ми е завихрена. това е като да избираш оръжието, с което после ще те накарат да се самоубиеш.

меланхолично и сънливо. гледам lost in translation и го спирам двайсетина минути преди края, защото мразя сбогуванията. в стаята ми подухва нощен вятър. имам пясък във всички дрехи и чанти и всичко. 
е, ноктите ми са изгризани и усещам, че раят ми няма да трае още дълго. но днес спрях двайсет минути преди края. и си лягам с цялата тази атмосфера и сънувам, че сбогувания не съществуват.

this must be it

все по-често имам чувството, че сънувам. спирам на улицата и се оглеждам и очаквам всеки момент да се събудя в леглото си в сливен и да съм на десет. или на петнайсет. но не и да съм тук и сега. 2010та е адски нереална година. не в лош смисъл, не и само в добър смисъл. в много странен смисъл. музиката ми е нереална, чувствата ми, целите ми, всичко. само допреди няколко месеца не съм и подозирала къде ще съм днес. и предполагам, че в момента не мога да си представя дори къде ще съм след още няколко месеца.
but it feels good
май просто е прекалено динамично, за да го осмисля. и прекалено хубаво. и съм прекалено щастлива. 
мисля си, че това значи да си жив. наистина наистина.

теглих черта на илюзиите си
но нали границите са за прекрачване
и правилата за нарушаване
пристъпваш прекалено навътре в мен със изкуството си
(нещо, което не мога да ти позволя)
и разбуждаш моето изкуство
взривоопасна комбинация от класа
невъзможна поради факта, че
самолет те разделя от мен, но.
ти си новата пролет под червените ми нокти
пряк път до музата ми
прекалено добър, за да е истина
и ще те държа близо
дори това да е най-опасното нещо на света

06.04.2010

closer

вървим по една песен
как ми се иска да минеш по отсрещния тротоар
иска ми се, но не го правиш
неизбежно е да сблъскаме идеалите си
да станем жертви на ненужната истина
да бъдем откровени
докато се удавим в крясъци
разсъбличането е част от играта
вулгарна тръпка на отношенията
ще издера очите ти с думи
когато обърнем ролите
истината е най-остро оръжие в ръцете ми
и ни държи близо
но колкото и да се вкопчваш в нея
светкавиците затварят живота ти в снимка
и думите кънтят над чувствата ти
докато не изсмучат и последната капка
любов 
но в момента сме обречени да сме близо

слушам losing my religion, но съм повече лайк finding my religion. и без това винаги съм смятала, че тази мелодия е прекалено весела за текста. а това лято променям депресарските текстове в главата си, без да искам. дори си измислям нови. 
и ми е ужасно спокойно. дори не изпитвам нуждата да бъда bulletproof. просто се усмихвам и.. поемам рисковете. когато не съм на дъното, играя с живота си страшно лесно.
обичам китари. много. и думи. много. и други неща. много.
нямам въпроси към живота днес. утре може да имам. но днес не. днес знам всичко, което трябва да знам. и един куфар ми се струва съвсем достатъчен. дори утре да не мога да натъпча живота си вътре, днес не бих се поколебала.

нямам целувка за лека нощ
но не е важно
аз знам, че си там и ти знаеш, че съм тук
(макар че повече би ми се искало да съм там)
и всичко е окей
не ме е страх да бъда трезвена
харесва ми да съм прозрачна с теб
ако не съм искрена към теб, към кого друг
макар че си мисля
ху нийдс дис, когато ме виждаш и без това

при мен е лято от 15ти май. толкова отрано, че вече го чувствам като края на август. толкова динамично и пълно, че не знам къде ще си побирам емоциите скоро. продължават да ми бъдат затръшвани разни врати, но вече съм съвсем убедена, че просто съдбата има по-добри планове за мен. еуфорията ми е тиха и гореща, лятна и на вълни. това ще бъде едно много дълго лято и много дълга година.

I’m feeling younger, it’s better than wiser

събуждам се сутрин и преди да отворя очи нямам никаква идея къде съм, в кое легло съм. но е хубаво. тези дни сънувам много. спя на отворен прозорец. имам нови кецове. и тефтерче с рисунка на монтмартр. и много много страхотна музика. now’s the only time I know. и за пръв път всъщност го мисля. за пръв път миналото не ме дърпа и като слушам summer son нямам онова чувство, че изпускам нещо.

никога не съм била толкова близо да си събера нещата и да се кача на първия влак.
изминалата седмица беше една от най-прекрасните евър и сега се опитвам да я събера в парче дърво и картичка и няма значение какво още друго, само да е по-реално от спомените ми. терасата ми е уютна и няма да позволя да ме преследват други тераси, на 1100км далеч. но много ми тежат плановете ви за живота ми, по дяволите, но прекалено малко ми пука.

знам, че се повтарям.

one year in music

2009
април – david bowie – bring me the disco king
май – depeche mode - strangelove
юни – placebo – battle for the sun
юли – placebo – infra-red
август – placebo – the bitter end
септември – florence and the machine – rabbit heart
октомври – muse – stockholm syndrome
ноември – morrisey – let me kiss you
декември – museum – for the very first time
2010
януари – placebo – without you I’m nothing
февруари – the courteeners – cross my heart and hope to fly
март – radiohead – karma police ; poets of the fall – 15 min flame
април – florence and the machine – hardest of hearts; howl

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
това е празното място, където обикновено цитирам текст от песен. тези дни песните ми са без текст, а много бих искала да ги цитирам, та.

на ивo

искам да пиша за теб. и да рисувам за теб.
и тайно да те складирам на харддиска ми,
докато се препълни и започна да те познавам по-добре, отколкото ти се познаваш
и когато аз запълня твоя харддиск, не знам коя ще е по-голямата катастрофа –
да ми омръзнеш или да не ми омръзнеш изобщо?
познанството ни е руска рулетка
всяка дума е куршум на върха на пръстите ми
въпросът на къде е насочен ще го оставя така

нямам време за нищо, но ми харесва да се чувствам сякаш имам цялото време на света. да седя до сутринта с молив в ръка, без да гледам часовника. да действам спокойно, бавно, без планове. добре ми идва тази вятърничавост след последните няколко месеца, въпреки че нямам идея защо реших да си я позволя точно сега. няма значение. важното е, че съм спокойна. 
боря се с мързела си, който не е мързел, а не-виждане на смисъл да правя нещо. повечето неща. опитвам се да строя кули, които рано или късно ще рухнат. безсмисленост е думата. но. щастлива съм. и не бих искала да бъда някой друг. в никакъв случай. имам адски много.

обещавам никога повече да не си позволявам да се депресирам само защото съм забравила как се плаче. да. наплаках се. мерси.
мирише на море и страшно ми се плува. имам чувството, че съм забравила какво е да е лято. толкова дълга беше тази зима, ужасно. 
но сега – край. имам нова надежда за вечна пролет. наречете го нова порция илюзии, то е същото. имам красота и изкуство, което е по-важното. и покриви имам (мерси, викс :Р). 
та... тук съм. и съм щастлива.

вчера прожектирах отчаянието си върху мръсна хартия
залъгвах ума си с фалшивост и миризма на цветя
слънцата ни не изгряха над нашите ярки планове, мила 
само дай ми болката, на която съм свикнала досега

днес налей ми надежда и още горещ шоколад
и ще ти кажа наполовина пълна ли е, наполовина празна ли е мойта душа
недей ме пита кога и защо съм безумно щастлива
разливайки огнената си усмивка по вятъра и вярата в нас

утре гледай смело напред и ме дръж за ръка
хайде да прожектираме малко надежда върху чуждите сиви лица
защото утре ще бъде по-добър ден за нашта мечта
високо, далеко, с тихо изпят южен вятър и път на уста

15 min flame

-за краткотрайните изкушения-

ще си простиш ли ненаказаните грешки
убивайки стражарите и бягайки от ада?
кое е правилно, кое е лесно, за кое ще съжаляваш
дали ще оправдае всички средства
твоят наркотичен миг на слава?

82nd academy awards

мина месецът на оскарите. след много много нерви искам да обобщя като раздам някой и друг оскар и аз.
мисля да пропусна по-незначителните категории и тези, по които не съм компетентна и да се насоча към съществото на въпроса.

Best Achievement in Visual Effects
Аватар, ест.

Музикалните категории все пак ми се струват прекалено много, затова
Прогноза: Аватар
Личен фаворит: Аватар
за всички

Best Achievement in Art Direction
Прогноза: Аватар
Личен фаворит: Девет

Best Achievement in Editing
Прогноза: Аватар
Личен фаворит: Inglourious Basterds

Best Achievement in Cinematography
Прогноза: Аватар
Личен фаворит: Inglourious Basterds

Best Writing, Screenplay Based on Material Previously Produced or Published
Прогноза: Precious
Личен фаворит: Precious

Best Writing, Screenplay Written Directly for the Screen
Прогноза: Inglourious Basterds или The Hurt Locker
Личен фаворит: The Messenger

Best Achievement in Directing
Прогноза: Kathryn Bigelow for The Hurt Locker
Личен фаворит: Quentin Tarantino for Inglourious Basterds

Best Performance by an Actress in a Supporting Role
Личен фаворит: Mo'Nique for Preciou

Best Performance by an Actor in a Supporting Role
Прогноза: Christoph Waltz for Inglourious Basterds
Личен фаворит: Christoph Waltz for Inglourious Basterds
определено

Best Performance by an Actress in a Leading Role
Прогноза: Meryl Streep for Julie & Julia
Личен фаворит: Gabourey Sidibe for Precious

Best Performance by an Actor in a Leading Role
Прогноза: Jeff Bridges for Crazy Heart

иии

Best Motion Picture of the Year
Прогноза: Аватар
Личен фаворит: Precious

Филм, на който съм готова да дам всеки един Оскар, само и само да не го вземе The Hurt Locker: Inglourious Basterds

отвратителни филми тази година. не че се учудвам. като цяло Precious определено е най-добрият и най-сериозният, но не мисля, че ще го оценят, точно по тази причина. надявам се да греша. освен него, единственото, което ме изненада приятно е The messenger.

така, горе долу.
сега отивам да поспя, за да съм свежа за предаването наживо. :)

chocolate diet

искам да прекаля с теб. да прекаля с любовта ти
искам да се надрусам с евтин шоколад
против детоксикацията ми от други вещества
като наивност и надежда

искам те като шоколадова диета
да те поема по толкова много, толкова често
че да не мога да те погледна след седмица
и да засядаш на гърлото ми щом те докосна

искам те за краткотрайно лекарство
добавка към горчивината в шишенцето
след която ще се оправя
крещяща страст, затъпяваща сетивата ми
която да употребя и после да захвърля
при другите ненужни вещества

тази вечер, за пръв път от много месеци, мисля, че всичко ще бъде наред. не че вчера ги нямаше тези вероятности. и не че утре има гаранция, че всичко ще е наред. но да, тази вечер мога да си легна без притеснението на следващите месеци и да бъда спокойна. защото всичко ще се нареди. и неприятните варианти ще останат само един лош сън.

i know the past will catch you up as you run faster

метафорите ми се изтъркаха, олющиха, измъчиха
единствените думи, които държа, не са мои
няма да повярвате колко по-лесно е да крадеш
не думи, а животи
да пишеш за чувства, които не изпитваш
а моите чувства... менят цвета си на всяка песен
без да знам те ли зависят от музиката
или музиката ми зависи от тях

нямам какво да кажа. може би просто трябва да... чакам...

wind of change?

тази сутрин се събудих с онова странно чувство, което не съм имала от много месеци.

навън е валял кален дъжд. пясък от африка. мирис на нещо, което не може да се опише. на южен вятър. покриви и чайки. време е за промяна.

започвам да мразя скиновете си на операта с големите градове и нощните улици. ще разочаровам всички, с едно изключение, но съм готова да си играя с бъдещето си. мисля, че трябва да го правим по-често, защото животът е една смешно абсурдна игра и няма да спре да бъде такава, колкото и насериозно да го взимаме.

не мога да намеря покривите си в себе си в последно време, но вярвам, че ще си ги върна, когато му дойде времето, защото в момента ми е никакво и не ми е до тях. но ме е страх, да.

и са минали хиляда нощи да докажат, 
че разстоянията ни не ни разделят
хиляда песни да покажат,
че улиците на мечтите ни не се променят
хиляда по
един час!
четиринайсет минути!
и петдесет и осем секунди!
за да знаеш,
че съм тук и че сме вечни :)

който се познае, ще се познае. :) много те обичам.

ще свикна да си затварям очите

Manga - Alisirim gozlerimi kapamaya

в мига, когато отворих очи, светът беше съвсем чист
без да мисля повярвах на утрешните дни с вкус на приказка
детските ми спомени са останали между лъжите
не успях да си намеря герой извън комиксите
де да не бяха розови всичките ми мечти
все въпроси задавах, но не получих отговорите
все лъжи са се говорили, все лъжи
не се събраха разделените, приказките не станаха истина
никой не проговори по улиците, в които се влюбвах
но градът никога не замълча, все плака, все плака

ако някой ми даде последна надежда
и каже, че един ден всичко ще бъде наред
може би ще повярвам на тази лъжа
и ще свикна да си затварям очите

ако само се види път, свършващ със светлина в далечината
ако само ме отнесат ангелите, преди да се предам на тъмнината
измъчваха асфалта, с кръв се напълниха пукнатините му
мечтите на колко деца са загубени из разрухата?
човек защо се забрави и предаде себе си?
на кой път колко души се простиха с живота си в името на едно нищо?
все лъжи са се говорили, все лъжи
разделените никога не се събраха, 
приказките, които слушах никога не станаха истина
никой не остана невинен, колкото ми се искаше
войната не свърши, смъртта не намаля

ако някой ми даде последна надежда
и каже, че един ден всичко ще бъде наред
може би ще повярвам на тази лъжа
и ще свикна да си затварям очите

ако някой иска песента, мога да му я пратя

for what it's worth

I’ll chose a mask and be myself
I’ll play it safe, stay in the game
and bow my head
but yet again
I always will be someone else

I’ll stay in heaven, or in the name
of misbehaviour, ‘ll stay in hell
but oh you know inside my soul
there always will be some place else

I’ll live this moment and never pray
for I’ve got it all in every day
again and again
behind my smile
there always will be somewhen else

I’ll stay with you until the end
for what it’s worth I’ll hold your hand
and yet again
you know
inside my soul
there always will be someone else

нямам никаква идея дори дали е правилно граматично. или дали изобщо става. просто имах нужда от нещо такова.

имах нова луничка,
но се оказа шоколад.
или засъхнала кръв.
от напукана устна
или ужилване на комар.
или по-дълбока рана
от нещо по-голямо.
не съм забелязала.
май все пак е от шоколад,
но няма значение.
изми се.
вече нямам нова луничка.
само старите ми.
от по-перманентен шоколад.
или кръв.

учудващо добре ми стоят тия цифрички 2010 отстрани на екрана. мога само да се надявам, че всичко ще се нареди, както е ставало досега, и тази година наистина ще бъде толкова страхотна, колкото се очертава.

а аз не пиша тук, точно защото всичко е едно изчакване и надяване и не-смеене да вдигна глава и страх да говоря за това.

дано. 

cause what I feel is the only truth

2009 in pictures

през 2009та съм изгледала точно 287 филма, 187 от които за пръв път и 100 за втори трети, десети и т.н. плюс 5 цели сериала и няколко отделни сезона.

да живеят статистиките. списък няма да слагам. :Р